Ректори на швейцарски университети обсъждаха резултатите от Болонския процес в образованието
02.09.2010
Преподаватели, докторанти и студенти взеха участие в работата на Конференцията на ректорите на швейцарски университети, която бе проведена тези дни в Цюрих. На форума бяха обсъдени резултатите от Болонския процес за образователната сфера, десет години след като страните от ЕС и Швейцария започнаха активно да налагат предписанията му в собствените си образователни системи. Бяха изказани критики, че навремето швейцарската страна не е била достатъчно добре чута, като аргументи и воля, по време на дискусиите, но е побързала да направи експедитивно необходимите реформи по силата на обвързаността си с Европейския съюз, въпреки че не е страна-членка на тази организация. Като най-голям проблем се очерта нововъведението за отделяне на бакалавърската от магистърската степен след третата година от обучението на студентите. Антонио Лопрейно, председателстващ конференцията и ректор на Базелския университет заяви, че Швейцария формално е много по-напред от други страни в прилагането на реформите, но изпитва затруднения, относно реализацията на бакалаврите. Идеята на самата степен е студентите по-бързо да навлязат в професионалната сфера след три години обучение. На практика, обаче (особено в техническите специалности) компаниите обявяват работни места основно за магистри и ако младежите не продължат да учат за тази степен си остават дълго време без подходяща работа по специалността. Ромина Лолива, член на изпълнителния комитет на Швейцарския студентски съюз заяви, че лично тя никога не е мислела бакалавърската степен като нещо отделно от магистратурата, а напротив – за нея тя е просто първоначалния етап от образованието й. Лолива добави, че едно такова разграничение между двете степени е шизофренично и не води до никъде, защото те са просто етапи от един и същ процес на обучение. Друг проблем, свързан с Болонския процес, е идеята му, че е направен, за да улесни студентската мобилност – младежите да се местят от една държава в друга, където да продължават да учат и от едно висше училище във второ и трето. За да стане факт това в Швейцария е нужно да се хармонизира образователната й система с общоевропейската. В момента в страната на часовниците има три типа висши учебни заведения – университети, специализирани висши училища в техническите области и педагогически колежи. Тъй като те са тясно специализирани, не е възможно студентите да се прехвърлят от единия вид висше училище в другия и те да признават взаимно степените си. На конференцията на швейцарските ректори в Цюрих бяха посочени и други проблеми, свързани с Болонския процес. Така например, много студенти са принудени от условията, предлагани им от различните бакалавърски и магистърски програми, да стават бакалаври и магистри в едни и същи висши училища, а това противоречи на идеята за лесна мобилност. Още – кредитната система, според някои представители на швейцарски университети, е твърде американизирана и вулгаризирана. Една година от бакалавърската степен е 60 точки и например Никол Реже-Коле – ректор на Швейцарско-италианския професионален университетски департамент в Локарно коментира, че е просто ужасно, „когато някой студент дойде и каже – аз имам вече 180 точки и си искам бакалавърската степен, защото това не е бейзбол, а висше образование”. Според Реже-Коле, това е култивиране на „американско, строго капиталистическо мислене” у студентите. Що се отнася до работата в самите университети и процеса на преподаване, учащите се продължават понякога традиционно да се оплакват от липса на прозрачност при оценяването си и по време на обучението, което води до това те да не знаят и да нямат усещане, кога, доколко и по какви критерии са се „справили”, когато трябва да направят дадено задание.
|
|
ТърсенеТърсете езикова ваканция в цялата база данни
Запазете своята езикова ваканция сега на най-изгодни цени
|
© Проект на Бери груп България
