51-годишен мъж наби 11-годишен ученик в двора на пернишко училище и още български новини

Днес от МВР съобщиха, че в двора на училище в град Перник е станал крайно неприятен инцидент, при който 51-годишен мъж е набил 11-годишен ученик. Произшествието е станало на 21 септември към 11 без петнайсет сутринта. Ученикът бил от ромски произход и поискал пари от възрастния мъж, който се ядосал и го набил. Сега детето има наранявания по главата, но за щастие опасност за живота му няма. Мъжът е бил задържан за 24 часа и е бил освободен, но по случая е образувано досъдебно производство. Междувременно се оказа, че скандалът с родителската реакция срещу ромските деца в Пазарджик продължава да се развива. „Истинската причина да преместим децата си в друго училище не е присъствието на ромските деца в същия клас, а това, че класният ръководител няма да бъде избраната от нас жена”. Това каза Цветана Кунчева, майка на един от отписаните първокласници от пазарджишкото Основно училище „Христо Смирненски”, предаде репортер на радио „Фокус” - Пазарджик. По тази причина ние сме принудени да разпръснем децата си из съседни училища, а ромчетата ще останат да учат в същия клас, казаха родители. 24 първокласници напуснаха ден след началото на учебната година една от паралелките в учебното заведение по желание на родителите им, като в класа останаха да се обучават само 12 деца, всичките от ромски произход. Дарик радио пък съобщи, че министър Сергей Игнатов ще посети днес пазарджишкото училище "Христо Смирненски", в което първолаците бяха изтеглени от родителите си, заради нежеланието децата им да учат в смесена паралелка с 12 ромски деца. Министър Игнатов ще се запознае на място с проблема, очаква се той да разговаря с директора на училището Кирил Димитров, с началника на Инспектората по образование Йордан Чалъков и с потърпевши родители. По-рано министърът на образованието обяви, че проверка по случая ще има, но призова да не се нагнетява допълнително етническа нетърпимост в обществото. Ямбол Свят информира, че на 1 октомври 2010 година стартира проектът „Моят етнос, твоят етнос – заедно, към по-добро бъдеще“ на основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ - с. Скалица, община „Тунджа”, който спечели финансиране от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства по Програма 3 – Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства. Проектът ще се реализира в партньорството с община „Тунджа” и основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в с. Бояджик. Той е насочен към осигуряване на още по-добри условия за успешна социализация на децата, учениците и младите хора от етническите малцинства в тунджанските села Скалица и Бояджик. Ръководител на проекта е директорът на училището в село Скалица – Янка Мармарова-Кючукова, а координатор е Лалка Иванова – преподавател в същото училище. В продължение на дванадесет месеца ще бъдат осигурени реални възможности за пълноценното ангажиране на свободното време на децата и учениците. Чрез формиране на четири групи от село Скалица и една в село Бояджик, в реализацията на проекта ще вземат участие 69 деца, 226 ученици, 31 учители и 200 родители. В хода на инициативата ще бъдат проведени 3 анкети, 10 спортни прояви, 1 велопоход, 5 екскурзии с образователна насоченост, 3 екопохода, участие в детски ромски фестивал „Отворено сърце“ в гр. Велико Търново. Ще се оформи цветна градина в двора на училището, за която деца, ученици и родители ще полагат общи грижи. Ще се създадат кътове на етносите, представящи бит, култура и занаяти. На всички участници се предоставят равни възможности за участие. Чрез издаване на брошури и дипляни и изработването на интернет страница ще се популяризират проведените дейности в двете училищни общности на селата Скалица и Бояджик. Разнообразната клубна дейност, съобразена с интересите на децата, е насочена към разумното и пълноценно оползотворяване на свободното време на подрастващите в дългосрочен план. Екодейностите ще научат учениците да бъдат отговорни, да ценят и опазват природата. Пресъздаването на обичаи от различни етноси ще подпомогне процеса на превръщане на културното многообразие в източник на взаимно опознаване и уважение. Чрез участието на семействата в общоучилищния живот се цели намаляване броя на отпадналите ученици. Очакван резултат е и увеличаване числеността на успешно завършилите основно образование в община „Тунджа”. Проектът „Моят етност, твоят етнос – заедно, към по-добро бъдеще“ на основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ в с. Скалица е изцяло в контекста на приоритетите на община „Тунджа” за утвърждаването и развиването на целодневната организация на образователния процес. От Софийския университет дойде новината, че на 23-29.09.2010 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе ежегодният есенен семинар на асоциацията на студентите по история – International Students of History Association. Темата на международния форум, чийто домакин за първи път е секцията на ISHA в София, е семинар на тема “Unions trough History”. Асоциацията на студентите по история е създадена през 1989 г. в Будапеща. ISHA е организация, имаща за цел да събира студенти по история заедно. Тя осъществява това чрез своите редовни международни срещи – семинари или годишни конференции. По време на тях студенти по история от различни страни могат да представят и дискутират разнообразни исторически теми и проблеми. Тези срещи включват както изследователски, така и социален елемент. Така ISHA се стреми да даде на студента бегъл поглед върху академичния свят, предлагайки му дискусии върху исторически теми заедно с други студенти от различни страни и с различни културни традиции. От септември 2008 г. студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” също организират своя секция на ISHA, която тази година е домакин на Есенния семинар на международната организация. И накрая още една новина, свързана със СУ. При приключването на своя мандат посланикът на Япония Н. Пр. Цунехару Такеда постави началото на едно различно сътрудничество между посолството на Япония и Софийски университет „Св. Климент Охридски”. На официална среща с проф. дин Иван Илчев и д-р Красимир Косев – директор на Ботаническата градина, започнаха разговорите за сътрудничество в посока създаването на Японска градина в София. Двустранният проект ще даде възможност на японски специалисти в областта на ландшафтния дизайн, съвместно с учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски” да изградят Японска градина, която да съхрани духа и традициите на Япония от една страна и същевременно да бъде обвързана с конкретни образователни и научни цели. „От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета, а водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство. Когато будизмът навлиза в Япония през 6 век, той донася със себе си нови обичаи, които се отразяват и на дизайна на градините. Най-ранният от тях е идеята чрез градини да се пресъздаде будистката представа за рай. През 14 век Дзен будизмът полага началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. За да се постигне този ефект, се използват различни находчиви техники – загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора. Градините постигат деликатност на композицията, съизмерима с тази в живописта, те предлагат възможност за продължително и задълбочено съзерцаване – тази идея е доста различна от градинарството в западния свят, което често търси наслада чрез изобилие от цветове. Когато отново се възцарява мир в Япония през късния 16 век след години вътрешни борби, самураите изразяват своята сигурност и непреклонност чрез смел дизайн на своите градини, групирайки големи скали с уникални форми и изумителни цветове и засаждайки около тях екзотични растения. Подобен дизайн често бил отхвърлян от тези, които търсели дълбокото спокойствие на планинска пътека за своите градини за чаени церемонии – то се постига чрез елементи като каменни стъпала, каменни фенери, каменни езерца и малки горички. Въпреки че този по-смирен дизайн често се счита за истинския дух на японските градини, напоследък в Япония все по-често могат да се намерят примери и за по-дръзкия стил, особено в предградията на Токио. Продължителният период на просперитет в Япония в началото на 17 век дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки). Идеята за възпроизвеждане на природата в миниатюри винаги е присъствала в дизайна на градини и това е напълно естествено. Например далечни хълмове на хоризонта и други топографски черти се "заимстват" и интегрират в перспективата на градината. Градина и природа сякаш стават едно, но всъщност съществува елегантна комбинация на двете – при това такава, която единствено най-изкусните дизайнери на градини могат да създадат.”

• 
• 
• 
•