Англичанка намери скелета на прадядо си в Бристолския университет, използвали кожата му за подвързия
11.11.2010
Англичанката Мери Холиуъл, както се е била увлякла в това да проследи разклоненията на родословното си дърво възможно най-назад във времето, така открила, че неин роднина на име Джон Хорууд е бил екзекутиран през 1821 година, а тялото и скелетът му са били използвани за различни опити и цели в Бристолския университет, съобщава BBC. Британката установила, че племенникът на неин прапрапрадядо на 18-годишна възраст е бил обвинен в убийството на годеницата си и осъден на смърт. Скандалното от днешна гледна точка е, че след екзекуцията тялото на момчето не е било дадено на роднините му, за да го погребат, а съдебният медик Ричард Смит го е задържал, в качеството му на ценен материал за експерименти. Така например, от кожата на тийнейджъра, Смит си е направил подвързия за дневника, в който записвал резултатите от опитите си. Въпросното „книжно тяло” и до ден днешен се пази в Бристолския университетски музей. В крайна сметка, след всички наукообразни процедури, скелетът на далечния родственик на Мери Холиуъл попаднал в музея на Университета Бристол, като при това на шията му се намирали въжето и примката, с която Джон Хорууд бил обесен.
Сега любопитната изследователка на родословни дървета Мери има намерение да си потърси правата по съдебен път и да подаде иска за изземването на скелета от експозицията на висшето учебно заведение. „Когато се сблъсках с тази история и до сега, не мога да си обясня, какви нрави са царели по онова време, щом може така да се отнасят с един човек след смъртта му” – заяви пред журналистите англичанката.
Новината за злополучния скелет от Бристолския университет по странен начин кореспондира с появилото се тези дни в българските медии съобщение за помагалото по биология на учениците от СОУ "Максим Райкович" в Лясковец. Оказва се, според журналистите от dnes.bg, че над 50 години децата са изучавали анатомия с помощта на скелета на бивш прислужник в учебното заведение. Говори се, че той самият завещал артефакта от костната си система на училището, защото много обичал деца, а самият той бил бездетен и е искал по този ексцентричен начин да бъде полезен да идните поколения. Името на одиозния българин в момента е забравено, но жестът му се помни в града и историята му е истинска градска легенда, циркулираща в района на Лясковец.
|
© Проект на Бери груп България
