Честит празник на българските студенти! Деветокласниците ни се оказаха доста неграмотни.

Днес е 8 декември – празникът на българските студенти. За пръв път този ден се отбелязва през 1903 година, по случай 15-годишният юбилей на единственото тогава висше учебно заведение в страната – Софийския университет. Постепенно тази дата се превръща в празнична за всички студенти в родината ни, но по времето на социализма след 1944 година е направен опит тя да се отмени и да се замени с Международният ден на студентите – 17 ноември (тогава са разстреляни чешки студенти-антифашисти от немските нацисти-окупанти на Чехословакия). Причината е, че всъщност 8 декември е и чисто църковен празник. По стар стил на тази дата се пада честването на патрона на СУ – св. Климент Охридски. Съзнанието за осми декември като традиционен студентски празник, обаче дори сред обикновените хора и младежи е толкова голямо, че комунистическата власт през 1962 г. го възстановява като ден на Софийския университет. През 1994 г. 8 декември окончателно е върнат в българския календар на официалните празници в пълното си достойнство, що се отнася до всички работещи в академичната сфера.

Както вече написахме, според публикувания тези дни доклад на програмата за международно оценяване на учениците PISA, се оказва, че по математика, литература и точни науки най-добрите в света са учащите се от китайския град Шанхай. Интересно е обаче, къде сме ние в тази престижна класация. Отговорът е – на 46-о място от над 60 страни в света. Резултатите са на базата на показани умения в рамките на проучването от 15-16 годишни родни ученици от 9 клас. Интересен факт е, че от началото на новия век България упорито продължава да пада надолу по знания на учащите се. През 2000 г. сме били, например, на 33-о място. В момента в челната тройка са две азиатски държави – Китай, Южна Корея и една европейска Финландия. Наши съседи по място са Уругвай, Сърбия и Тринидад и Тобаго. Още един интересен момент е, че българските момичета са се справили по-добре в проучването от тийнейджърите ни. Също така, от изследването става болезнено ясно, че средношколците у нас не четат, освен само списания и т.н. артефакти на масовата култура, смятайки в болшинството си, че „четенето е загуба на време”.

• 
• 
• 
•