Блъфът в германските университети

Германските университети, освен добри висши учебни заведения, са и нещо като голяма игрална зала за залагания, рулетка, покер и т.н., където трябва да се оцелява и просперира с помощта на блъфирането, твърди в наскоро преиздадената си за пореден път книга професорът по социология от Ерфрут Волф Вагнер. Произведението му „Страх и блъф в университета” ("Uni-Angst und Uni-Bluff") вижда за пръв път бял свят през 1977 г. Книгата и до ден днешен е бестселър, защото, както твърди самият проф. Вагнер, нищо не се е променило. Авторът вече над 30 години редактира и допълва своя книжен труд. „Ако в първия ден от влизането ви в университета чувствате, че за 24 часа IQ-то ви е паднало два пъти, ако доцентът говори твърде бързо и освен това на тежък научен сленг, а всички около вас поглъщат думите му с крайно умен и разбиращ вид, ако комплексите ви растат от всичко това като гъби след дъжд, то потърсете спасение в книгата на Волф Вагнер”, коментират критиците. Тя е остроумен и агресивен пътеводител в задкулисните университетски игри и много наподобява наръчник по покер, се твърди в рецензия на Дойче Веле.

Германският професор твърди, че няма никакви поводи за безпокойство. Колегите ви по курс на практика също не разбират нищо от лекцията, а се притесняват да задават въпроси от страх да не изглеждат глупаво. А, ако все пак се престрашат и зададат въпрос, то бързо ще се убедят, че и доцентът не е далеч толкова умен. Професорът от Ерфрут подчертава, че няма повод за тревога – това е университет и така блъфират всички. Според Волф Вагнер, с помощта на подобен стил на поведение може да се постигне успех в академичните среди. С две думи – ако не блъфирате като всички, то рискувате да загубите. Има два основни критерия, как да бъде различен блъфа от истината – усещането за игра пред публика и използването на сложни речеви конструкции за описването на прости неща. Професор Вагнер пише: „Ако човек блъфира, това още не означава, че е пълна нула по предмета си. Той може просто да говори за тема, която владее отлично и то по такъв начин, че останалите да се почувстват неуки”. Фактът, че някой блъфира сам по себе си още нищо не означава, що се отнася до професионалните му качества. Немската научна школа има добра репутация по целия свят, но и на нейна територия не се минава без блъфове.

В университета студентът трябва да се държи все едно в главата му има огромна старинна и многотомна библиотека, съдържаща почти невероятни масиви от академично знание, твърди професор Вагнер. Той привежда следния пример в подкрепа на своята теза: „На устен изпит по политология преподавателят казва на студента – Млади човече, струва ми се, че знаете доста повече, отколкото показахте. Студентът преди това нарочно се е „запъвал” и правел паузи. Той най-вероятно е блъфирал. Това е отличен пример за това, как може да се постигне успех. Понякога добрите студенти правят паузи, за да потърсят нужните сведения в огромната библиотека, намираща се в главата им. Ако овладеете това изкуство, ще станете специалист в тънкостите на академичното общуване.”

Чуждестранните студенти, попадайки в германски университет, не могат веднага да съобразят, какво празнословие цари там. Сложните формулировки могат лесно да ги доведат до отчаяние. Заради това на студентите идващи зад граница, проф. Вагнер предлага следната стратегия. Първо – да атакуват собствения си недостатък – да задават въпроси, колкото се може повече, защото това е простимо за чужденците. В допълнение към тази хитрост нека внимателно с речник и такъв за специализираните термини в ръка да изчетат, колкото могат повече сложни книги и после да цитират с повод и без повод оттам. По този начин те могат да се научат да блъфират успешно.

Немският език има спецификата да предизвиква страхопочитание у чужденците, още повече у студентите, които са „облъчени” в новата за тях страна от усложнената му, академична версия. Професор Вагнер твърди, че немците изпитват същия ирационален респект към доста чужди езици, например руския и заради това няма и тук поводи за притеснение. Подобен страх към академичния немски изпитват и тези младежи, чиито родители нямат висше образование. По думите на професора-бунтар, ако внимателно и добре се зачитаме във витиеватите фрази на свръхсложните научни текстове, то разбирането рано или късно ще дойде и освен това студентите ще попаднат на доста сапунени мехури в самата дискурсивна тъкан.

Немските университети безспорно, обаче не са царство на театъра и напудреното невежество, прикрито свенливо зад смокиновото листо на сложната лексика. Там не може да се мине без един солиден обем от знания, но все пак, подчертава Волф Вагнер, капка блъф няма да навреди да академичния просперитет – тъкмо обратното. Според него, германските преподаватели не блъфират, за да съобщят на света нещо принципно ново, революционно и плод на сензационна ерудиция – най-големият им страх е да не се изложат пред колегите си и какво впечатление ще им направят, защото от това пряко зависи тяхната кариера – дали ще получат покана за поредната конференция или ще види ли поредната им статия бял свят. Университетският блъф не е нищо повече от вид академичен етикет, правило в една игра и кодекс за поведение. В крайна сметка трябва да умееш и да съобщаваш по най-добрия начин в конкретната практика придобитите на теория знания. Блъфът е умение от областта на т.нар. soft skills и има немалко общо с това, колко бързо ще се реализирате, дали успешно ще си намерите хубава работна или академична позиция и т.н. Професор Вагнер твърди, че университетите притежават доста от характеристиките на масата за покер и го прави на базата на над 30-годишния си опит.

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

• 
• 
• 
•