Съвети на германските образователни експерти към студентките
02.02.2011
Образованието в Германия е пълно със студентки от цял свят. Но реализират ли те най-пълноценно потенциала си? Как да разгърнат реално най-добре, безспорно големите си, възможности и да изтъкнат своите качества? Немските образователни експерти споделят пред Дойче Веле съветите си към представителките на нежния пол – бъдещи висшистки.
Според тях, често пъти за това да направят възможно най-добрата кариера на момичетата, завършили висше с отличие, пречи понижената самооценка. Съвременните випускнички на университетите обикновено се учат повече от добре, те би трябвало да са гордост не само за ВУЗ-овете, но и за работодателите си. Те кандидатстват за работа в компаниите с практически опит натрупан във висшите училища и знаейки по няколко езика. Но защо понякога се получава така, че вчерашните студентки – будни умове и гордост за факултетите си, се задоволяват с твърде посредствени на фона на истинските си възможности кариери и по-скромно заплащане, съществено отстъпвайки по тези показатели на бившите си колеги – мъже?
Към Университета „Йохан Гутенберг” в Майнц се провежда специална програма наречена „Студентките планират своята кариера”. Инициативата е на Женския център към това висше учебно заведение. Например, на единия от семинарите студентките се обучават на това, как най-правилно да изготвят автобиография, когато кандидатстват за работа. Преподавателите съветват момичетата в нея да включват и спечелените от тях стипендии, а не само оценките си, изкараната практика, семестрите прекарани в чужбина и т.н. Според психоложката Улрике фон ден Дриш от Университета Майнц, студентките често пъти от излишна свитост и скромност не изтъкват за получаваните от тях стипендии, с което пропускат възможности за по-добра реализация, защото щом си спечелил конкурс за стипендии, това означава, че имаш голям потенциал и работодателите ти могат да го отчетат.
Тя изтъква и още една типично „женска грешка” – момичетата понякога се отказват от участие в конкурси за работа, смятайки предварително, че квалификацията им не отговаря на изискванията. Недостатъчния опит в практиката с някаква компютърна програма често е повод отличнички от университета да решат, че „не стават” за една или друга позиция и дори да не се явят на интервю. За разлика от тях, момчетата не се спират пред „такава дреболия” и са по-мотивирани да изпробват късмета си, макар и нерядко знанията и възможностите им да са дори по-символични.
Скромността не винаги е печеливша стратегия. Жените притежават това качество в много по-голяма степен от мъжете. Особено когато става дума за самооценка, а това има и своите финансови измерения, твърди в свое изследване списанието Шпигел, проведено съвместно с експертите от международната компания McKinsey and Company. Финансовите изисквания на випускничките на немските висши училища на старта на професионалната им кариера са средно с 20 процента по-малки от тези на момчетата, техни колеги. Докато довчерашните студентки напълно ги устройва начална заплата от 2877 евро на месец (без да броим данъците), то студентите са готови да продадат компетенциите и труда си за не по-малко от 3456 евро месечно. Парадоксален е и фактът, че дори пълните отличнички изискват със седем на сто по-малко пари от съкурсниците си.
Ако оставим на страна половите различия, най-невзискателни се оказват випускничките на традиционно „по-женските” факултети – педагогическия и този по социални науки. Бъдещите възпитателки на подрастващото поколение и социалните работнички са съгласни на средна работна заплата в размер на 2300 евро. Но и в тази област мъжете са с 20 на сто отгоре като очаквания към работодателите си. А най-високи изисквания към същите имат химиците. Жените искат в началото да получават в тази сфера не по-малко от 3767 евро, а мъжете разчитат на заплата от рода на 4211 евро. Но в рамките на половата диференциация, момичетата продават труда и знанията си доста по-евтино от момчетата-висшисти, с които доскоро са били рамо до рамо на студентските банки.
Обаче, според експертите – колкото по-малко искаш, толкова по-малко получаваш, а това е функция от разликата в самооценката за собствените ти постижения. Един студент, например, ще напише в автобиографията си за своето тримесечно пътуване до Калифорния, независимо че е било по-скоро не академично, а туристическо, с раница на раменете, докато дадена студентка ще го спомене само в този случай, ако може да приложи към него и документ за нещо завършено като обучение там (най-малкото престижен езиков курс). Мъжете са способни да представят в положителна светлина даже нещо по-неутрално като някое хоби, а жените споменават дадено свое умение, единствено, ако могат и да го удостоверят документално – с диплома или сертификат.
Младежите също така не се смущават, когато по време на интервю за работа, се изясни, че не им достига нещо, например – определен практически навик. Тогава интервюиращите обикновено чуват един типично „мъжки отговор” – „Мога да се науча и на това”. Момичетата – обратно: склонни са да си признават, без дори да ги питат, за отсъствието на даден вид компетенция, рискувайки с подобен тип откровеност, да окажат негативно влияние върху решението на работодателите си, споделя пред журналистите от Дойче Веле Улрике фон ден Дриш. Преговорите за заплатите на мъжете и жените също се водят различно. Мъжката стратегия включва това да се назовават конкретни суми, на базата на предварително проучване за това, кой колко пари получава в сектора. Женската тактика е по-различна – една жена най-често пита, колко са готови да й платят и нерядко с готовност се съгласява на първата чута в ответ сума.
И всичко това се случва на фона на „женската революция в образованието”. На пръв поглед изглежда, че днешната ситуация във висшите учебни заведения способства за това момичетата да имат повишена самооценка, защото най-малкото представителките на женския пол завършват по-често висше. Социолозите даже говорят за „женски бум в образованието”. Във факултетите с преимуществено конкурсен прием, а не по документи – например в медицинския – жените са 60 на сто. Според последните проучвания на организацията PISA пък, дори в училищата успехът на момичетата е по-висок от този на момчетата. Но, защо все пак, независимо от блестящите дипломи и високото ниво на квалификация, випускничките на ВУЗ-овете не използват в пълнота своя потенциал и не се стремят към „главозамайваща кариера”?
"Kinder, Küche, Kirche – Децата, Кухнята, Църквата” – тази идеологическа триада за жените, дори през миналия век, е била господстваща парадигма за тяхното поведение в Германия. Според социолога Елке Холст, специалист в Берлинския институт за икономически изследвания, тя и в наши дни оказва доста голямо, макар и по-подсъзнателно влияние върху женския начин на мислене. В много семейства и днес възпитанието на децата се провежда в съответствие с традиционното разпределение на обществени роли. У момчетата изначално се възпитават черти присъщи за дейните, активни лидери, ориентирани към това да постигат целите си, а за момичетата е отредена ролята на по-пасивния наблюдател, чиято задача е да се грижи за психологическия климат в даден колектив. Томас Хинц, преподавател по социология от Университета Констанц, смята, че подобен, насаждан в детството, модел впоследствие структурира мислите и нагласите на хората доживот.
Архаичните представи за мъжът, който ловува, докато жената пази домашното огнище, са толкова дълбоко вкоренени в обществото, че дори в деловия свят, на мъжете изначално се приписват по-големи умения и способности, докато жените на първото интервю за работа са обикновено питани за това, дали имат деца и за бъдещите им лични и семейни планове. Това плаши току-що завършилите университет момичета. За тях едно забременяване означава да забравят за кариерата си и тази нагласа идеално кореспондира с насрещната такава на работодателите да плащат по-малко на жените като стартова заплата, щом един ден ще им се наложи да ги пуснат в отпуск по майчинство и да се съобразяват с особеностите на биологията им.
И така - какво е нужно да се случи, че момичетата-висшистки да престанат да се задоволяват с ролята си на пасивен наблюдател и да разбият, отдавна тесните за една съвременна млада жена, стереотипни рамки? Според психоложката Улрике фон ден Дриш, преди всичко – революция в съзнанието. Съвременните жени са длъжни да виждат пред себе си ясно поставени цели и съвсем целеустремено да се стремят да ги постигат. Също така е много важно те да се научат обективно да оценяват навиците и уменията си и да повишават своята самооценка.
Същевременно има нужда в глобален мащаб да се развива нова корпоративна култура, счита социологът Елке Холст. В нейните рамки, жените трябва да бъдат поощрявани да се отъждествяват с по-ръководни и активни позиции и да не се страхуват да поемат отговорност. Социологическите проучвания показват, че компаниите, които се ръководят от жени, заемат, например, много добри позиции на европейските пазари. И това е напълно обяснимо, според специалистите. Най-малкото жените, на които се е отдало да стигнат до такива високи постове, въпреки разпространените нагласи за силната и слабата половина на човечеството, трябва да притежават наистина изключителни способности. Мъжете имат достатъчно примери за подражание в това отношение – трябва само да се хвърли един бърз поглед върху ежегодните класации в списания като Forbes. Жените също се нуждаят от подобни и бъдещето/новите реалности във висшето образование определено са на тяхна страна.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|
© Проект на Бери груп България
