Топ-10 на студентските протести в света
07.02.2011
Висшето образование в чужбина се слави освен с качеството и останалите си достойнства и с това, че студентите често пъти се оказват най-активната част от обществото и са готови да излязат на улицата, когато счетат за необходимо, за да защитят своите права или да подкрепят една или друга социална/политическа кауза. Тези дни журналисти и образователни експерти от БАГНЕТ направиха Топ-10 на студентските протести в световен мащаб за миналата година. Интересен факт е, че според някои наблюдатели, 2010 г. дори може да се сравни по протестна активност с класическото време на 60-те години на миналия век, когато младите хора на Запад излизаха масово и без да се замислят особено по улиците, за да се борят с „несправедливостите в света”. Анализаторите още считат, че въпросната нова вълна е само започнала през миналата година и тепърва ще се превръща в устойчива тенденция, с която политическите и обществени елити ще трябва все по-често да се съобразяват като с форма на радикален и директен граждански натиск.
Първото място в класацията заемат представителите на висшето образование в Тунис. Там практически студентите бяха движещата обществена сила, която свали, управляващата от десетилетия насам, клика. Смяната на държавното ръководство в тази африканска държава нямаше изобщо да е възможна без радикалната активност и упоритата воля за успех на учащите се. Тунис е държава, която се слави с високото качество на висшето си образование, което е сравнимо с европейското. Студентите обаче се оплакват от високата безработица, от това, че като завършат, благодарение на финансовата криза, няма къде да започнат работа и т.н. и всичко това отприщи клапана на социалното, младежко недоволство. Випускниците на туниските университети през последните години, независимо какво са учили, масово отиваха по принуда да работят като продавачи или нискоквалифициран, обслужващ персонал, за да помагат за изхранването на семействата си. Конкретният повод за революцията в Тунис бе самозапалването на безработен студент, който местните бюрократи бяха лишили дори от възможността да продава плодове на пазара. Смъртта на отчаяния младеж бе дългоочакваният сигнал за връстниците му буквално да въстанат срещу управляващите навсякъде в страната. Постепенно към студентската революция в Тунис започнаха да се присъединяват и други социални групи – интелигенцията, работниците и т.н. В резултат на всичко това, президентът Бен-Али бе принуден безславно да избяга от страната, а в момента примерът на смелите тунизийски студенти е последван от редица други северноафрикански и ислямски републики.
Второто място в рейтинга на студентските протести държи висшето образование във Франция. Революцията от 68-ма година и досега активно се помни по целия свят, а нейните лозунги се адаптират за съвременните реалности, което с просто око може да се види дори в най-забутаните страни на планетата. През миналата година французите показаха, че далеч не са забравили своите традиции и организирано скочиха срещу пенсионната реформа в страната. Студентите и дори учениците взеха най-активно участие в протестите. Никола Саркози бе принуден от това да реорганизира правителството и макар че непопулярните закони все пак бяха прокарани, столът на френският президент здраво се разклати.
На трето място е висшето образование в Гърция. Гръцките протести традиционно се отличават с ярки визуални решения като бой с органите на реда, хвърляне на камъни и коктейли Молотов и други прийоми. Това става благодарение основно на местните анархисти, които взаимодействат с локалните студентски движения и са многочислена, макар и неорганизирана достатъчно, стихийна сила. Жестоките стълкновения с полицията, палежите и вандализма се обясняват от културните наблюдатели като свойствена субкултурна черта на гръцката менталност. Студентите в южната ни съседка обикновено предпочитат „директното действие” пред дългите и отегчителни преговори с властта, като често прекомерното диалогизиране със същата се приема дори за предателство. Гръцките университети имат голямо ниво на автономия, в това число правото на екстериториалност – полицията не може да влезе в кампусите без специално прокурорско разрешение плюс единодушно решение в този смисъл на ректорите. Провеждащите се перманентно през последните години акции против образователните реформи заставиха парламента да се замисли за преразглеждането на тези правила. Последният повод за това бе окупацията на сградата на правния факултет на Атинския университет от нелегални емигранти, пристигнали в столицата от остров Крит. Засега обаче няма решение в обратна посока черно на бяло и гръцките студенти много ревниво пазят свободите си, завоювани през 70-те години по време на демонстрациите срещу крайно десния режим на „черните полковници” (тогава загинаха общо 24 души, а хиляди бяха ранени).
На четвърто място е висшето образование във Великобритания. В края на миналата година в тази страна избухнаха множество студентски протести срещу увеличаването на таксите за обучение от 2012 г. По време на демонстрациите студентите в Лондон разгромиха и изпотрошиха сградата на партийната централа на управляващите консерватори. Кадрите на чупещите и палещите младежи обиколиха световните новини през миналата есен и получиха достатъчно голяма популярност. Общо в протестната кампания, която започна мирно, взеха участие десетки и стотици хиляди студенти и ученици в цялата страна. Непопулярният закон в крайна сметка все пак бе приет от британският парламент, но това още по радикализира учащите се. В деня на гласуването възмутените студенти нападнаха принц Чарлз и съпругата му и повредиха автомобила им, а тези дни информационните агенции съобщиха, че анархисти се готвят дори да провалят заплануваната сватба на принц Уйлям. Всичко това е резултат на нарасналата студентска активност във Великобритания към края на миналата година.
В първата петица на класацията е и турското висше образование. Управляващата в страната ислямска партия е твърде консервативна с налагания от нея стил на живот, за вкуса на модерно настроените студенти. Благодарение на регулативната функция на армията в Турция, тази държава от десетилетия насам е светска и ориентирана към Европа. Постепенната ислямизация обаче, съпровождана с активна борба за „обществен морал” и съкращаване на разходите за образование, среща железен отпор от страна на учащите се младежи и интелигенцията. Един от последните ярки примери за това противостояние е закриването на катедрата по масова информация в престижния университет Istanbul Bilgi University, заради студентска дипломна работа, посветена на порнографията. Випускникът, в желанието си да провери границите на академичната свобода в Турция, е заснел съответни виеоматериали, онагледяващи тезата му. Това обаче е ожесточило реакцията на управляващите срещу него и допусналите това да се случи, негови преподаватели. В крайна сметка дипломантът беше изключен, учителите му уволнени, а катедрата му – закрита. Въпреки щекотливият корен на проблема, в тяхна защита се обявиха хиляди професори и студенти, солидарни с борбата на младите хора за себеизразяване, особено на територията на академичните институции. Съдейки по темпа на въпросната активност, турските наблюдатели смятат, че борбата за тази кауза едва започва. По-класически, но по-масови и не по-малко остри, бяха студентските протести и сблъсъците с органите на реда против новото трудово законодателство в Турция. Според учащите се, то цели да превърне студентите в безправна и нископлатена работна ръка. Анализаторите в момента дискутират, как развитието на ситуацията в Тунис и .Египет ще се отрази на „революционния плам” на турските учащи се през идващите седмици и месеци.
На шесто място в класацията е висшето образование в Индия. Повишаването на цените на обучението в тази страна предизвика масови демонстрации на учениците, студентите и техните родители. През лятото на миналата година студентските профсъюзи призоваха и към национална стачка. Тази организация е най-голямата по брой на членовете си в световен мащаб. Комерсиализацията на образованието е, както се вижда, универсална тема в контекста на студентските протести навсякъде по света. В Индия, в резултат на започналите мирно, но завършили с насилие и сблъсъци с полицията, демонстрации, бяха принудени да затворят врати редица висши учебни заведения, а таксите за образование така и не е особено ясно, дали ще бъдат намалени.
На седма позиция е висшето обучение в Австрия. Миналата есен в тази страна отново имаше големи студентски протести, организирани от движението на учащите се, наречено „Университетът гори!” Тогава студентите от Виенския университет окупираха най-голямата аудитория в това висше учебно заведение - Audimax (auditorium maximum). Младежите няколко дни използваха това академично място за публична трибуна, от която отправяха към обществото и медиите своите искания. Едновременно с това по цялата страна се проведоха многочислени демонстрации против болонския процес на реформи, за автономия на висшите училища и достъпност на образованието. Окупирането на големите аудитории в университетите е отколешна традиция на немските и австрийските студенти и заради това движенията им са получили прозвището „аудимаксизъм” (ироничен прякор, идващ от синтеза на думите „аудитория” и „марксизъм”, защото болшинството от учащите се в Европа имат по подразбиране леви убеждения).
Осми в класацията са студентските протести в сферата на висшето образование в Италия. Те бяха предизвикани от курса на реформи в тази област, иницииран от правителството на Силвио Берлускони. Промените предвиждат, както в много държави по света, в условия на всеобща финансова криза – намаляване на държавните субсидии за сектора, което ще доведе до качване на цените за обучение и затруднения в работата на преподавателите, студентите и младите специалисти. В протестните акции по този повод в Рим и редица други италиански градове се включиха освен студентите и много ученици, учители и хора от най-различни социални групи. Протестиращите извършиха един куп „ярки жестове” като например окупацията на исторически паметници като Колизеума. Независимо от тази протестна младежка енергия, с минимално мнозинство реформите бяха санкционирани положително от парламента, но това окончателно дискредитира управлението на Берлускони в очите на младежта и обществото в Италия, защото децата на мнозинството от по-старото поколение гласоподаватели са потърпевши от промените.
Деветото място в класацията заема висшето образование в Испания. Студентите от тази страна протестираха срещу преподаването на католическа религия във висшите учебни заведения и също така настояваха за отмяната на богослуженията в образователните институции. Проблемът с клерикализма е доста болезнен за испанското общество, защото например дългогодишният авторитарен режим на Франко дойде през 30-те години на гребена на вълната на борбата с „безбожието и либерализма”. Дори след падането му през 70-те години на миналия век, религиозните институции в Испания имат много повече влияние, отколкото в редица други европейски страни. Протестите на студентите през миналата година бяха конкретно провокирани от предаването на едно от помещенията на икономическия факултет на Барселонския университет на църквата, докато към него са имали апетити и представителите на местната студентска организация. В резултат на това се стигна до демонстрации и от двете страни, а католиците в това висше училище обвиниха по-светски настроените учащи се в „религиозна нетърпимост”.
Последното място в Топ-10 на студентските протести по света за изминалата 2010-та година държи образованието в Украйна. Демонстрациите на учащите се в тази бивша съветска република бяха по два повода – вкарването на платено висше образование в страната под различни форми и убийството на студент от полицаи, станало миналото лято. Тогава благодарение на протестите, принудили лично президентът да се намеси, виновниците от органите на реда бяха привлечени към отговорност. До тяхното провеждане, вътрешното министерство в лицето на редица свои представители твърдеше като мантра, че полицаите са „невинни”. В Украйна се очаква също така да има тепърва по-масови студентски протести, заради трудовата политика по отношение на младежите, новия закон за образованието, съкращаването на размера на държавната поръчка и т.н. Като цяло, според анализаторите, вълната на студентските протести, обхванала Европа и света през миналата година, се отличава със своята аполитичност и необвързаност с конкретни политически партии, но същевременно е и лява по същността на стремежите, патоса и социалните си искания.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|