Икономическото образование в Германия

Записването и следването на висше образование в Германия е цел и приоритет за множество български кандидат-студенти особено през последните две десетилетия. Доста млади хора избират за сфера на своята бъдеща професионална и академична реализация икономиката и бизнеса. Икономическите факултети в немските висши учебни заведения са разнообразни по форма и съдържание. Да се изучава икономика е напълно възможно, както в големите университети, така и в по-малките, но елитни висши бизнес училища, коментира Дойче Веле.

BWL (Betriebswirtschaftslehre) се счита за една от класическите икономически специалности в Германия. В буквален превод наименованието й означава – „Организация, производство, микроикономика”. Професор Норбърт Херциг от Кьолнския университет описа неотдавна същността на въпросната специалност пред медиите. Той заяви, че в нейните рамки студентите изучават процесите, протичащи с отделните икономически субекти, например, с фирмите и кампаниите. Това отличава програмата, да кажем, от специалност като VWL (Volkswirtschaftslehre), в чийто център на внимание се поставя световната стопанска система. Тези две базисни направления са най-основните в областта на икономическото образование в Германия днес. Програми като международен мениджмънт или маркетинг, например, се явяват разклонения на горепосочените главни академични течения във висшето обучение, като своеобразно по един или друг начин ги интерпретират на ниво учебни планове.

Добрите икономически факултети в Германия са често срещано явление в университетите. Всеки уважаващ себе си немски ВУЗ има подобен, което през годините е способствало немалко за широкото разпространение на интереса към дисциплините в сферата на икономиката. Общо в различните икономически специалности в страната се обучават около 300 000 студенти. От тях BWL учат най-много младежи – 175 000, като 11 на сто от тази бройка са чужденци, според последното проучване на немското Федерално статистическо ведомство. Чуждестранни студенти споделят пред Дойче веле, че понастоящем не е трудно за някой идващ зад граница да учи икономическа специалност в Германия, но трябва да се прояви стратегически усет и да се подадат документи едновременно в най-малко няколко университета.

В категорията Numerus Clausus най-често попадат икономическите програми в немските висши училища. Това означава, че при записването им се взема предвид балът от гимназията. Задължително е, обаче уточнението, че условията за прием и конкурсите на отделните места са толкова различни, че ако се положат масирани усилия, заветната цел може да бъде постигната, при това не само от отличниците. Има и факултети по икономика, в които не е лесно да се попадне дори и с добри оценки. „Шампион” по този показател в последните години е ESB Business School при Висшето училище Ройтлинген (Hochschule Reutlingen). Там кандидатстващите минават през събеседване пред комисия, която се състои от един преподавател, един представител на бизнеса и един студент. По време на тази процедура кандидатът трябва най-често за обясни мотивацията си, да се опита да реши някакъв икономически казус и да изкаже мнението си за последните новини от областта на икономиката и политиката. Според експертите, независимо, че подборът е доста строг, младежите трябва да опитат да влязат в Ройтлинген, защото нивото на образование там е отлично. Заради това администрацията на това висше учебно заведение не се доверява лесно на показателите на гимназиалния успех. Впрочем различни престижни компании и фирми вземат твърде често на работа при тях възпитаниците на този ВУЗ направо от студентската скамейка. Чуждестранни студенти завършили BWL в Университета Майнц също споделят, че нямат никакви проблеми с бъдещото си трудоустройство. Най-добрите учащи се миналата година са подписали първите си договори, още преди да вземат дипломите си за завършено висше образование и това е характерно специално за икономическите факултети в много немски академични институции.

Най-силната страна на икономическото образование в Германия е може би това, че студентите получават доста широка квалификация и универсални знания. На базата на една подобна специализация, бъдещите икономисти са еднакво желани и от частните компании и от различните фирми и държавни структури. Нещо повече, според наблюдателите, заради прагматичната природа на икономиката, акцентът и произходът на випускниците са започнали да не играят роля при кандидатстването за работа. Дори напротив – ако желаещият да постъпи в една компания випускник е чужденец, то той ще отиде в нея със знанията си по своя роден език, което е немалко преимущество при подбора на кадри, особено ако исканата позиция предполага наличието на международни контакти. Специалистите смятат, че тенденцията в Германия е фанатично тясно специализираната, теоретична икономика с присъщата си стерилност и сух академизъм да става все по-рядко явление във висшите училища за сметка на рационалния, прагматичен подход към материята, помагащ на студентите да навлязат бързо в практиката и да си намерят добра работа.

През последните години немските университети съществено разшириха списъка на предлаганите от тях икономически специалности и програми. Някои от тях, например, вече се намират под особеното попечителство на различни компании със световно име, докато в други целият учебен процес се провежда на английски, а в трети се подготвят профилирано специалисти изцяло в международната сфера. Заради това, когато един кандидат-студент поиска да влезе в една или друга икономическа специалност, то той трябва да е добре информиран за нейните характеристики и да си даде предварително отговор на въпроса, с какво точно му се занимава като работа едва след няколко години. Освен това кандидатстващите трябва да са особено наясно със своите възможности и с нагласата си към един или друг клон на икономиката, като според наблюдателите, всичко трябва да се преценява в своята комплексност изключително внимателно, защото невинаги най-удачното решение е най-лесното и простото.

Според някои студенти от Източна Европа учещи в Германия, икономика може вече да се изучава и от хора с по-хуманитарна нагласа. Тя отдавна не е някакъв сложен, „технически” предмет. Нужно е само човек да има самодисциплина, ред и организираност и естествено да иска да работи като икономист. Още повече, че една такава специализация би спомогнала отлично за реализацията на не едно и две по-широки професионални поприща. Според студентите, изучаването на „много математика” в икономическите програми е по-скоро мит, а реалността сочи, че ако на човек му е вървяло по този предмет в училище, ще може да се справи с неща като интеграли, например. Ако все пак учащите се срещат затруднения, то в страната на Гьоте и Шилер има отлична помощна литература, а и така наречените „тютори” (хора оторизирани да помагат на студентите) са винаги насреща за консултации.

За успешното икономическо обучение в Германия трябва студентите да „проходят” в практиката на реалния бизнес. Руска студентка, например, споделя, че още в началото на обучението си е отишла в една счетоводителска фирма и е икономисала време и нерви, когато бързо-бързо разбрала, че подобно нещо не е за нея. Тя дори е щастлива, че практиките в областта на икономиката се заплащат в Германия добре. Студентката съветва бъдещите си колеги да карат, колкото се може повече стажове, докато не придобият първия си официален договор за работа. Според нея, това освен пари за битови нужди, носи и безценен опит и възможност да се запознаеш с нещата отвътре.

Друго важно нещо е веднъж като запишеш икономика, да си достатъчно мотивиран да я... завършиш. Статистиката сочи, че много набедени бъдещи икономисти не го правят, с изключение на Висшето училище Ройтлинген, където като си влязъл веднъж, значи са те преценили повече от правилно, че това ще е твоето професионално поприще. Според студентите, образованието в Германия изисква самодисциплина и никой няма да се занимава с теб, да те кара насила да учиш. Ако не се запишеш да отидеш на изпит, то изпускаш, например, възможността да го вземеш. Студентите само с отличен немски също срещат затруднения, ако им се налага да слушат и лекции на английски и затова е най-добре, като си се запътил да кандидатстваш в Германия, да владееш поне на средно ниво и езика на Шекспир.

Не на последно място важен мотивиращ бъдещите икономисти фактор е много доброто заплащане. Съгласно изследванията на немския профсъюз IG Metall, през миналата година випускниците завършили BWL факултети със степен магистър са имали стартова заплата от порядъка на 48 хиляди евро годишно, а бакалаврите – 45 000. По този начин излиза, че средната стартова заплата след периода на стагнация за последните две години се е увеличила на пет хиляди евро, което свидетелства за един много добър стандарт на живот, очакващ младите икономисти. Това дори мотивира доста студенти, изучаващи най-различни други програми, да записват икономика като допълнителна специализация. Подобна комбинация вече има в доста германски висши учебни заведения. Студентите от страната и чужбина все по-често се възползват пълноценно от нея, инвестирайки повече от разумно в своето успешно бъдеще.

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

• 
• 
• 
•