Образованието по лингвистика в немските висши учебни заведения
08.05.2011
Висшето образование в Германия е доста качествено и престижно в най-различни сфери, но това с особена сила важи за областта на филологията. В свой материал „Дойче Веле” описва характеристиките на различните видове обучение в областта на лингвистиката в страната на Шилер и Гьоте, като в него особено се акцентира върху факта, че випускниците от немските университети няма опасност да останат без хубава и добре платена работа. Най-важното обаче е кандидат-студентите умно да изберат, какво точно да учат. Ако бъде попитан един класически студент по филология, особено у нас, какво мисли да работи, след като завърши, той най-вероятно ще вдигне рамене. В Германия обаче такива млади хора имат шансове да си намерят добра работа и то без да късат с интересите си в областта на езикознанието. Немските висши учебни заведения в последно време предлагат на студентите филолози редица програми с практическа насоченост, което значително ги облекчава по отношение на бъдещата им професионална кариера.
Една от тези специализации, предлагани в германските университети, е тази по компютърна лингвистика (Computerlinguistik). Този клон на науката се занимава с проблеми от типа на това – защо е толкова трудно да бъде научен компютъра да разбира човешката реч, като това е по силите дори на малките деца или как да бъдат накарани онлайн търсачките да намират не само различните форми на думите, но също така и техните синоними или способна ли е една машина да моделира човешкото общуване? Това е само една малка част от въпросите, намиращи се в проблемната сфера на компютърната лингвистика. Ако някой поне веднъж се е опитвал да превежда чуждоезичен текст с помощта на електронна преводачка или е ползвал интернет търсачка, лесно може да си представи, колко много задачи още има да решава тази млада наука и колко е перспективно да бъдеш дипломиран специалист именно в тази област. Компютърните лингвисти съвместяват в работата си езикознанието и информатиката, философията и математиката. В каква пропорция ще бъдат тези компоненти на знанието – това зависи от нагласите и интересите на самите учащи се, но възможните комбинации са много и в болшинството от случаите доста интересни и успешни.
Професионалната реализация на студентите пък е повече от добра, от подобни млади специалисти традиционно се интересува например компания като Google, споделя професорът от Университета Касел – Йозеф Валмансбергер. Но компютърната лингвистика далеч не е само област за филолозите, мечтаещи единствено за високи заплати, напротив – тя е и нелошо поле за академична и научна кариера. Потенциално в момента темите в тази сфера за сериозни научни изследвания са предостатъчно, с оглед на все по-голямата компютъризация на обществото. Понастоящем компютърна лингвистика като специалност в Германия предлагат университетите в Касел, Франкфурт, Потсдам, Мюнхен, Гисен и Саарбрюкен.
Друга опция за добра и интересна работа е специализацията в сферата на съдебната лингвистика. „Дойче Веле” разказва, с какво точно се занимават експертите от този клон на знанието. Когато Юрген Шмид (името и фамилията са измислени) получава няколко електронни писма със заплахи от неизвестен подател, той се обезпокоява не на шега и се обръща за компетентна помощ към Бюрото по съдебно-лингвистична експертиза в Нойзе. От съдържанието на имейлите било ясно, че този, който ги е изпратил, е някой от близкото обкръжение на потърпевшия. Анонимният автор постоянно преследвал Шмид и го заплашвал с големи неприятности. С разследването на случая се заел Гудрун Мюлер – директор на фирмата и специалист по работа с писмени съобщения. Експертът, съдебен лингвист, постепенно стеснил кръга на заподозрените само до един-единствен човек. Това станало факт, благодарение на обстоятелството, че всеки един от нас, когато се изразява писмено оставя свой собствен отпечатък върху текста, който е „видим” основно за подобен тип специалисти. Става дума за сбор от фактори като възраст, пол, степен на образование, професия, психическо състояние, особености на местния говор и т.н. Именно това е предметната сфера на науката съдебна лингвистика. Мюлер познал кой е престъпника с помощта на специална, лингвистична експертиза. Това се оказал съседът на жертвата, който не се радвал и на особено добро психическо здраве. В съда хипотезата на Мюлер била доказана с помощта на дневника на злополучния анонимник, а последният бил осъден.
Освен с експертизи на писма и телефонни обаждания, съдържащи заплахи, съдебните лингвисти се занимават и с анализ на автентичността на юридически текстове, с интерпретация на буквата на закона и с правни въпроси свързани с плагиатството. Чужденците, които се посвещават на съдебната лингвистика, са особено търсени в Германия, защото имат преимуществото да са запознати и с тънкостите на своите родни и т.н. езици. Да получиш образование в горепосочената сфера (forensische Linguistik) в страната на Гьоте можеш в университетите във Франкфурт, Билефелд и Марбург, а да изкараш практика – във Федералната служба по наказателни дела (Bundeskriminalamt) в град Висбаден, след като подадеш специална заявка до нея.
Не на последно място възможности за добра бъдеща работа на студентите филолози предлага и областта на клиничната лингвистика (klinische Linguistik). Тази научна специализация се състои от две трети филология и медицина и една трета психология и педагогика. Завършилите подобна програма студенти могат да си намерят работа в различни видове болници и рехабилитационни клиники, в които се лекуват различни говорни и т.н. проблеми при възрастните и децата.
Пътят към такъв вид професионална реализация минава през получаване на акредитация от Федералния съюз по клинична лингвистика (Bundesverband Klinische Linguistik, BKL), организация, която освен всичко останало, се занимава и с признаване на дипломите на специалистите в тази област. Без подобно одобрение работа по тази специалност в Германия не се разрешава. Такава положителна санкция безпроблемно получават випускниците от университетите в Потсдам, Билефелд и Марбург. Тези студенти обаче, които са изучавали клинична лингвистика в други немски висши училища, трябва да преминат през допълнителна програма, която е с продължителност една година и обикновено преминава в някоя от клиниките акредитирани от съюза. По думите на Бертолд Грьоне, ръководител на отделението по езикова и креативна терапия в рехабилитационната клиника в град Меербуш, тази специалност през последните години е напреднала изключително много и продължава активно да се развива. Той споделя още пред журналистите от „Дойче Веле”: „Клиничната лингвистика и логопедията в наши дни могат да бъдат изучавани в университетите. В миналото да се получи образоване по тези дисциплини можеше единствено в техникумите”.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|
© Проект на Бери груп България
