Проблемът с плагиатстването на студентите добива все по-големи размери
20.06.2011
Висшето образование в Германия в последно време се прочу с провеждането на мащабна кампания против преписването и плагиатстването в неговата сфера. Немските университети и висши училища особено напоследък вземат все по-строги мерки за ограничаването на този нежелателен феномен, а обществеността следи под лупа, дали местните политици и видни публични фигури са взели справедливо като по-млади своите академични степени и ако се окаже, че това не е така, последиците не са никак приятни.
Поредното шумно разобличение на такъв тип плагиатство донесе немалко сътресения в системата на германското висше образование. На 15 май най-старият университет в страната – Хайделбергският лиши от научна степен Силвана Кох-Мерин – политик и евродепутат от партията на немските либерали СвДП. Заради отправените й публично обвинения в плагиатство, тя вече бе принудена да напусне заеманите от нея постове на заместник-председател на Европейския парламент и председател на фракцията на СвДП в същата престижна, представителна институция.
В свой коментар „Дойче Веле” посочва, че съвсем неотдавна и още един член на същата политическа сила – 45-годишният Йорго Хатцимаркакис е бил главен герой на подобен скандал, защото е допуснал „грешки” при цитирането в рамките на дисертацията си. Той я е защитил в Университета Бон през 2000 година. Информация за неговия скандален случай разпространи един от немските варианти на сайтове подобни на Уикипедия – порталът VroniPlag Wiki. Според данните публикувани в последния, една пета от докторската теза на този политик била всъщност изплагиатствана от други авторски научни материали. По молба на самия Хатцимаркакис в момента работата му се проверява от специална комисия. Наблюдателите в Германия напомнят, че пръв повлече крак, по отношение на подобни скандали сред политическия елит, Карл-Теодор цу Гутенберг – бивш министър на отбраната, който бе принуден дори да си подаде оставката вследствие на това, че беше шумно изобличен.
Студентите от Университета Бон се оказа, като че ли, че приемат по-спокойно и овладяно случващото се с публично разжалваните, заради академичната им некоректност, немски политици. Бакалавърът Джон Венгхаус от специалността „Политика и общество” коментира пред „Дойче Веле” казуса по следния начин: „ Ако не ти е навик да преписваш, то едва ли имаш поводи за притеснение”. Той обаче също така споделя пред журналистите, че откакто е избухнал скандала с плагиатите, се отнася вече крайно внимателно с това, как цитира. На същото мнение е и колегата му от източните филологии Сюймер. Той набляга на факта, че още в първи курс са им обяснили, какво е позволено и какво не в една курсова и дипломна работа. Студентът обаче смята и следното: „Но, ако сега започнат някакви масови нарочни проверки самоцелно, по отношение на това, то вече ще ни е в повече”. Друга студентка пък е обезпокоена от всичко това не на шега: „Всеки път, като вляза в университета, вече изпитвам дискомфорт. Имам усещането едва ли не, че трябва да контролирам всяка своя дума”. Хората с подобна позиция определено обаче са малцинство в Бонския университет, подчертават още от „Дойче веле”.
През 2009 година в Германия избухна и един друг подобен скандал, не толкова гръмък като този със злополучните „академични политици”, но пък за сметка на това, може би, много по-обезпокоителен. Тогава стана известно, че около стотина професори са вземали за аспиранти млади кандидати за научни степени, които обаче не са отговаряли на изискванията на висшите училища. За тази „услуга” тези висши академични служители са получавали и нелоши „финансови стимули”. В списъка на провинилите се по тази афера е и Мюнстерският университет. Тези дни зам-ректорът му Мариана Равенщайн обаче заяви, че са спрели тази практика и всячески се опитват да се борят с негативните явление в този ВУЗ.
В университета още от 2007 година се прилага и специално разработен компютърен софтуер, с помощта на който се ловят студентите, които плагиатстват на ниво курсови и дипломни работи. Макар, че тази мярка не е общозадължителна за всички немски висши учебни заведения, то в последно време доста германски преподаватели вече изискват от възпитаниците си да им дават своите задания не само на хартия, но и като файл, което улеснява проверката им с подобни ефективно действащи програми за „лов на преписвачи”. Мариана Равенщайн споделя още пред „Дойче веле”: „След като добиха известност случаите на плагиатство в академичните работи на известни политици, администрацията на университета състави списък с препоръки, които на практика променят правилата, относно присъждането на научни степени”. Във въпросния документ е разписано и това, че отговорност за качеството на работата носят не само аспирантите, но и техните научни ръководители, в чиито задължения вече влиза и това техните „питомци” да са коректни и изрядни, по отношение на преписването и неправилното цитиране. В тази връзка Мюнстерският университет се бори за повсеместното налагане в Германия на института на „структурираната аспирантура”, при която още в началото се сключва договор между научните ръководители и техните подопечни.
Администрацията на Университета Бон понастоящем също полага целенасочено грижи за борба с плагиатството. Например, деканът на философския факултет там Гюнтер Шулц, както и много други свои колеги, използва за тази цел компютърни програми. Според него, обаче проблемът не е чак толкова в това, че студентите нарочно и хронично преписват, а по-скоро в това, че те са склонни да заимстват вече проверени академични образци, защото още не са уверени в собствените си възможности и в тази връзка се опасяват от неуспех, ако напълно им се доверят. Тези учащи се също така често за нещастие имат и лошия късмет да се доверяват на работи със съмнителни научни достойнства, които откриват в интернет. Гюнтер Шулц споделя пред „Дойче веле”: „Ние обясняваме на нашите студенти, какви са правилата за изготвянето на един коректен, научен текст. Преподавателите са длъжни не само да се занимават с наука, но и да развиват в студентите способността да мислят самостоятелно, в това число и да се отнасят критично към различните източници.” Също така, според декана на философския факултет в Бон, обществената дискусия за плагиатството и изкарването на тази по-скоро профилирана академична тема за специалисти на светло е способствала за горепосоченото: „Студентите започнаха по-отговорно да се отнасят към източниците на информация, проявявайки по-голямо уважение към употребата на създаденото от своите предшественици. Понастоящем, на фона на всички тези скандали, на учащите се ще им се налага още по-пунктуално да обозначават чуждите цитати в текстовете си.”
Напоследък все повече наблюдатели в Германия смятат, че ако по-рано научната степен е била нещо задължително за една солидна кариера, то сега тя по-скоро е придобила статута на едно „приятно допълнение” към професионалната характеристика на даден човек. По принцип дори и в наши дни академичната степен позволява на притежателя си да претендира за по-висока заплата и по-бързо повишение, но сами по себе си тези преимущества нямат никакво отношение към науката. Така, че трябва нещо да бъде предприето, докато степените още окончателно не са се обезценили. Шулц съветва възпитаниците си да не се разкъсват между професионалната кариера и науката, а да изберат за свой приоритет или едното или другото. „Истинската научна работа изисква стопроцентова концентрация и пълно себеотдаване. А да пишеш дисертация вечер след работа, както правят доста хора, изисква почти свръхчовешки усилия” – констатира още пред журналистите от „Дойче веле” Гюнтер Шулц.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|
© Проект на Бери груп България
