Фейсбук и Туитър влизат в учебниците, а в САЩ ще помагат на емигрантите да стават висшисти.
29.07.2011
Системата на образованието в Австралия традиционно се слави, както с високото си качество, следващо по петите европейските и американските стандарти, така и с голямата си гъвкавост и иновативност. Тези дни местните средства за масова информация разпространиха новината, че вече австралийските ученици ще изучават, как да работят с интернет социалните мрежи като Фейсбук и Туитър в клас. Това ще се случва в рамките на специално въведена за подрастващите нова дисциплина. Програмата по предмета предвижда провеждането на уроци за това, как се общува в социалните мрежи, без да бъдат обиждани виртуалните ти приятели, как да не се излага в мрежата твърде лична или компрометираща информация, как да се избягват оскърбителните коментари и т.н. Идеята за новата дисциплина е била предложена от Асоциацията на австралийските родители, обединяваща представителите на семействата на учащите се от около 2200 училища в страната. В голямата си част родителите на тийнейджъри в Австралия смятат, че децата им не си дават сметка за това, че могат по интернет да оскърбят или засегнат някого и още - всъщност колко лесно могат да си докарат някаква беля на главата. Прекият повод, който е довел до въвеждането на новата дисциплина, централизирано и навсякъде в австралийските училища, е черната серия от юношески самоубийства в страната на кенгуруто, заради различни видове виртуален тормоз в мрежата.
Висшето образование в САЩ може да попълни редовете си с представители на нелегалните емигранти в страната. Калифорнийският губернатор Джери Браун онзи ден подписа законопроект, позволяващ на последните да получават грантове за обучение в колежите и университетите в рамките на оглавявания от него щат. Достъпни за нелегалните емигранти обаче засега се предвижда да са само тези висши учебни заведения, които се финансират от частния сектор в страната. Новият закон вече получи прозвището „California Dream Act” (Калифорнийският закон на мечтите), защото привържениците му смятат, че с негова помощ младите емигранти, които са учили поне три години в американски училища, могат по-лесно да получат статута на официално пребиваващи в САЩ. За да започне една процедура за предоставяне на легален статус в Америка е необходимо нелегално пребиваващите да докажат, че са живели на територията на страната не по-малко от пет години.
Противниците на „Калифорнийският закон на мечтите” го критикуват за това, че той дава на тези хора „измамни надежди”, доколкото след получаването на диплома от колеж, техният фактически статут не се променя, а до получаването на американско гражданство, те не могат да претендират да работят легално. Освен това, претенциите на републиканците към предоставянето на грантове за обучение на нелегалните младежи са свързани и с това, че те ще представляват конкуренция по отношение на образователните възможности на „коренното американско население” и легалните емигранти. Преди време предшественикът на Браун на поста губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер наложи вето върху предишния вариант на законопроекта. Сега предстои калифорнийските законодатели да разгледат въпроса за предоставянето на нелегалните емигранти и на достъп до грантове за висше обучение, финансирани от държавния бюджет. Наблюдателите напомнят, че различни версии на този проектозакон се разглеждат в САЩ от повече от десет години насам. Понастоящем той предвижда предоставянето на статута на постоянен жител да бъде процедура приложима в случаите, когато нелегалният е дошъл още като дете в Америка, получил е образование в местен колеж или е служил във въоръжените сили. За 10 години в този законопроект са били нанасяни десетки поправки. През май 2011 г. американският Сенат разгледа поредната му, най-нова версия.
Системите на висшето образование в Германия и Русия трябва да започнат взаимно да признават дипломите си. За това призова руският президент Дмитрий Медведев в град Хановер по време на официалната си визита в страната на Шилер и Гьоте във вторник, съобщава ВЗГЛЯД. Той е казал пред канцлера на ФРГ Анджела Меркел: „Считам, че трябва да се движим към това, да обезпечим взаимното признаване на дипломите си”. Руският президент е добавил, че страната му се намира „в рамките на Болонския процес” и във връзка с това поддържа две „писти” на образование на своята територия – традиционното, класическо за установеността и навиците на хората там и провежданото по „болонски модел” знаково двустепенно разделение на магистратури и курсове за бакалаври. „Трябва да постигнем определени договорености, за това по какъв начин ще се осъществява приравняването на дипломите”, каза още главата на Руската федерация. Медведев също така се пошегува, че когато са представяли другите участници в официалните междуправителствени разговори, са ги назовавали с академичните им степени - най-често „доктор”, а тъй като той е „кандидат на науките”, а подобна титла в Германия няма, то е бил „пренебрегнат”. „Това е една малка демонстрация за това, как отсъствието на взаимно признаване на дипломите, се явява ограничение”, добави той.
В Литва задължават студентите по медицина да не пушат, информира агенция ИТАР-ТАСС. Подобна мярка е като че ли засега възможна единствено в някои посткомунистически страни, но дори и това да е така, то тя звучи поне на пръв поглед доста ексцентрично. Местните медии съобщиха, че тази година желаещите кандидат-студенти да влязат в Литовския университет по медицински науки, наред с подписването на договор за обучението им между тях и този ВУЗ, са подписали и писмена декларация съдържаща обещанието, че няма да пушат. Пред журналистите зам-ректорът отговарящ за учебната част в това висше училище Реналдас Юркявичюс е подчертал, че подобна практика не се прокарва там за първи път. „Засега не е имало протести, въпреки че се е случвало бъдещите студенти да отказват да се подписват под обещанието да забравят за тютюна”, подчерта още той. По думите му, това преди всичко е „морално задължение”, което цели да се укрепи борбата с тютюнопушенето и пропагандата на здравословния начин на живот. Според него, обаче най-важното било това да е осъзнат вътрешен избор, а не „просто един нищо незначещ подпис”. Юркявичюс също така се опитал да увери медиите, че писменото задължаване за отказ от пушене, не се явява някаква полицейска мярка и не значи, че ако някой откаже да се подпише, ще изгуби мястото си в университета. По думите на президента на Съюза на студентите в Литва Дайнюс Дикшайтис, засега при тях не са постъпвали официално жалби срещу тази екзотична административна антиникотинова кампания. „Няма юридически последствия за неподписалите се, както и не се предвиждат някакви санкции по отношение на тях, поради това смятаме, че това трябва да си остане личен избор на човека”, добави пред журналистите той.
Висшето образоване в Холандия е известно със своя престиж и стремежа си да прилага широко в практиката добри и работещи нови методики в процеса на обучение. Тези дни „Eurogates” посвети свой специален анализ на използването в нидерландските колежи и университети на съвременния метод за проблемно обучение (PBL). Последният представлява образователна методика, в чийто център са самите учащи се. Тя ги поощрява да получават нови знания посредством решения на сложни и многостранни практически задачи в контекста на различни проблемни ситуации. Работейки в групи, студентите сами определят това, което вече знаят и онова, което им е необходимо да усвоят. Те също така биват ориентирани за това, как и къде да намерят нова информация, имаща важно значение по отношение на поставените им задачи. Така например, в Университета Stenden студентите формират неголеми групи от по 12-15 души, които се събират всяка седмица. Всички учащи се от една група заедно анализират поставените им задачи, формират списъци с първоначалните си идеи, установяват целите си и съвместно търсят креативни способи за тяхното постигане. Същевременно специален преподавател е поставен да следи за дейността на дадената група и в случай на необходимост, направлява разсъжденията на участниците в нея в нужното за обучението им русло.
По време на първата среща на членовете на една учебна PBL група, студентите обсъждат същината на поставената им задача. Те заедно разработват план за решаването й и определят тези сфери, в които им е нужна допълнителна информация. След това отново заедно влизат в мултимедийната библиотека на университета и подбират необходимите им учебници, списания, видео материали и списъци с уеб-сайтове, където могат да са качени трябващите им данни. Във всяка образователна PBL група има председател, който ръководи хода на срещите и секретар, който води протокол на обсъжданията. Преподавателят оказва на студентите цялата им необходима поддръжка и регулярно обсъжда с тях резултатите и постиженията им. По време на втората среща на групата, учащите се излагат пред него своите виждания относно решенията на поставените им задачи. Всички участници в дадена група се допълват взаимно, овладяват необходимата им информация и се подтикват към това да търсят заедно положителен резултат в съвместната си работа. Всеки член на групата дава своя личен принос в общия дискусионен анализ на проблематиката, защото ефективните решения на една подобна микрообщност пряко зависят от възможностите и знанията на всеки един от членовете й поотделно. По време на заседанията, студентите сами разпределят помежду си обема от нужна конкретна работа и всеки учащ се поема отговорност пред останалите си колеги за това възможно най-добре да изпълни собствената си част от заданията. По този начин методът на проблемно обучение (PBL) поощрява младите хора да развиват у себе си навиците за ефективно планиране и точно определяне на задачите, целите и задълженията си, а също така способства изключително ефективно и за култивирането на самодисциплина у тях. Тази модерна педагогическа методика намира през последното десетилетие все по-голямо приложение във висшите учебни заведения в Нидерландия.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|
© Проект на Бери груп България
