Важни промени относно матурите и изпитите след седми клас

Важни промени относно кандидатстването за гимназии след седми клас и матурите прие Министерството на образованието, съобщава вестник „Сега”. За третото класиране, в рамките на процедурата, касаеща бъдещите гимназисти, от учебната 2011/2012 г. вече могат да кандидатстват ученици, които до този момент не са подавали документи за първото и второто класиране. Това предвиждат нововъведенията в наредбата за прием в държавните и общинските училища, информира изданието. До този момент право на участие във всички етапи имаха само подалите документи в началото на кампанията. Условието е те да са изкарали поне тройка на изпитите по български език и литература и по математика. От 2010 г. изпитите за гимназиите се обединиха с външното оценяване в седми клас и се полагат преди края на учебната година. Седмокласниците подават документи за кандидатстване едва след като разберат своите резултати. Оценките от тестовете под формата на служебни бележки вече ще се издават от училищата, в които са се обучавали те, а не от инспекторатите, както е в момента. Също така нововъведенията предвиждат изпитният вариант и верните отговори от тестовете да се публикуват на интернет страницата на МОМН, но не преди края на самия изпитен ден. Промяна има и в наредбата касаеща матурите. Датите на зрелостните изпити,  които се полагат по желание на ученика и не са задължителни, вече няма да се определят преди началото на учебната година. Нововъведението предвижда до 15 септември да е ясен само периодът, в който ще се полагат изпитите, а самите дати ще се определят, след като стане ясен броят на желаещите да се явят на тях. Въпросните промени в двете наредби вече са в сила, защото са публикувани и в "Държавен вестник". Съществуват очаквания също така матурите и изпитите в седми клас вече да се провеждат в един и същи ден, най-вероятно след средата на май, информира още „Сега”.

Студентските и ученическите практики у нас ще бъдат субсидирани в рамките на специален проект от европейските фондове със сума възлизаща на деветдесет милиона лева, съобщава също вестник „Сега”. Тези пари се отпускат безвъзмездно и не се налага съфинансиране от българска страна, са уточнили пред изданието представителите на МОНМ. Европейската инициатива започва от тази есен и е с продължителност от три години. По предварителни данни, въпросният проект ще обхване около 62 000 студенти и 46 000 ученици. Основната цел на програмата е да се организират и провеждат практически обучения за ученици от професионални паралелки и гимназии и за студенти. Планира се учениците да получават стипендия от 1.25 лева на час, а студентите - по 2 лв. за 60 минути. Съществува също така и условие минималната продължителност на практиката да е 240 часа. По този начин излиза, че стипендията за учениците ще е минимум 300 лв., а за студентите - 480 лева. В рамките на инициативата ще бъдат привличани за участие средни и висши училища, които първо ще получават финансиране за организиране на практиките, а след това ще сключват договор с фирма за обучение. По този европейски проект ще бъдат осигурени и допълнителни възнаграждения за преподавателите и за наставниците от фирмата работодател. Планира се да бъдат разработени и програми, по които практиките ще се провеждат в реална производствена среда, подчертава още „Сега”.

Излезе с един ден предварително първото класиране в Софийския университет, информира „Стандарт”. Това е станало още на 28 юли, на Стената на плача в Химическия факултет. Имената на приетите студенти са подредени по ред на номерата, както и по специалности. Срокът за записване и потвърждаване на класирали се и резерви в УНСС пък приключи на 29 юли, а второто класиране в Икономическия излезе на 2 август. Новоприетите студенти в СУ имат възможност да се запишат в специалността, за която им е стигнал балът или пък да потвърдят бъдещо участие в класиранията за по-горни специалности като депозират дипломата си. Неприетите автоматично продължават участието си в класиранията. В Икономическия университет практиката е идентична - приетите се записват или потвърждават чрез депозиране на оригинал на дипломата участие в следващи класирания. Важно е да се знае, че дипломите могат да се изтеглят след излизане на класирането, като с този акт кандидатът се отказва от участие по-нататък. В Нов български университет резултатите излизат най-късно - едва на седми август. Оттогава тече и петдневният срок за записване. При хипотезата, че приетите за студенти не се запишат в специалността, където са попаднали, те губят правото за нея, но продължават да се състезават за посочените по-напред специалности. Приетите по първо желание във всички висши учебни заведения, трябва да се запишат съобразно него или отпадат от класирането, пише още „Стандарт”.

На темата за цените на магистратурите в СУ е посветил свой материал „Монитор”. Според изданието, правилата за тазгодишната приемна кампания в магистърската степен на висшето училище сочат че, с около 2000 лева за двата семестъра трябва да се бръкнат кандидатите за платена магистратура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Таксите за природните науки са най-скъпи. Става дума за магистърски специалности от рода на математика, информатика, география, молекулярна биология и т.н. За следване срещу заплащане в тези специалности една година редовна форма на лекции излиза 2344 лева. За психология, европеистика и политология таксите са 1609 лева за година. 1033 лева са необходими за покриване на семестриалните такси в платената форма по педагогика и логопедия, информира още „Монитор”. Най-малко четири пъти по-ниска такса ще плащат студентите, успели с оценките си от изпити и дипломи да се преборят за местата от държавната субсидия. Годишна такса от типа на 750 лв. ще плащат пък магистрите държавна поръчка в природните науки, а за обществените и стопанските науки таксата е 500 лв. Магистратурите по педагогика са най-евтини - 340 лева. В случай, че студентите вече са завършили една магистратура, те не могат да кандидатстват за втора с държавна субсидия и задължително трябва да минат платена форма на обучение. Желаещите да получават обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от добър 4,00. Документите за участие в кампанията за прием се подават според конкретните графици на факултетите, но не по-късно от 9 септември, уточняват правилата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През идващата учебна година лекциите на магистрите ще започнат традиционно в началото на октомври, уточнява още „Монитор”.

Нова версия на култовото студентско телевизионно предаване „Ку-Ку” тръгва по bTV Action, съобщиха от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Шоуто ще се нарича Ку-Ку Презареждане" и е продукция на студентска телевизия Алма Матер. То започва да се излъчва по bTV Action на 6-ти август, събота, от 13.30 часа. Първоначално ще бъдат пуснати в ефира заснетите досега три броя от него. Според авторите на новото предаване, темите в него са „разнообразни като кибритени клечки – защо всеки първи млад българин иска да е известен, как така двайсет години преход не е време, а диагноза и каква е причината Париж да е толкова привлекателен за младежите от цял свят.” Първото предаване, което ще се излъчи се казва "Ку-Ку Презареждане: Париж - Новият Вавилон".

Колко струва прехвърлянето на студент от един университет в друг у нас е темата на още един материал от днешния „Монитор”. По информация на вестника, около хиляда лева излиза, например, прехвърлянето на учащ се в Софийския университет „Св. Климент Охридски” от висше учебно заведение в провинцията. Това е записано в правилата за приемане на студенти в най-стария университет за предстоящата учебна година. Цената за най-желаната специалност – право е 1109 лева. Таксата за влизане в редиците на престижните курсове по информатика стига до 1600 лв. Всеки един студент по право от друг ВУЗ може да се прехвърли в по-елитната специалност в София от втория опит след завършен 1 или 2 курс в провинцията, дори и да не е успял да надвие конкуренцията на трудните кандидатстудентски изпити по история и литература за Юридическия факултет  От Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са заявили пред „Монитор”, че молбите за прехвърляния администрацията на СУ ще приема от 22 до 26 август. Желаещите да учат право точно в Алма матер трябва да се преборят с класиране по успех в рамките на определени квоти. В това отношение най-голям шанс получават студентите от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Тази есен десет студенти от Търново ще се запишат редовно обучение за юристи в София. За Русенския университет квотата е от пет човека, а по двама студенти от Пловдивския университет и УНСС ще могат също да се класират за право в СУ.

Изискванията към кандидатите от други университети, които искат да намерят място в Софийския са - среден успех от първи или втори курс не по-нисък от отличен 5,50, както и оценки от издържани приемни изпити по история и литература от съответния ВУЗ.  Ако бъде одобрен даден студент, то той трябва да плати 1109 лв., за да навакса липсата на семестриални такси от негово име и издръжка за обучение през първи курс в Алма матер. Учащите се няма да плащат допълнително за преместване в право от друга специалност в рамките на СУ. Същите обаче отново трябва да демонстрират висок успех над много добър 5 от първи курс и също ще се борят в квоти за прехвърляне. От ЮФ са отделили 8 места редовно и 2 задочна форма за кандидати идващи от Философския факултет. Двойно по-малко обаче са местата за прехвърляне за Историческия факултет. В другата най-търсена специалност – психология могат да кандидатстват за преместване единствено отличниците. За успех от първата година на следването най-малко отличен 5,50 иска ръководството на философския факултет. Приемът в психология е с ограничение 10 на сто от държавната поръчка. За психология няма да се признават държавните зрелостни изпити като входящо ниво за прехвърляне, уточняват от университета, информира още „Монитор”. Изданието накрая привежда точните данни за сумите искани от студентите за преместване (важат само при прехвърляне от друг ВУЗ в СУ) : Право / Такса 1109 лв., успех над 5 от 1-ви курс; Психология /    Такса 1109 лв., квота от 10%, успех над 5,50; Публична администрация /  Такса 693 лв. над 5,50 успех, квота за 10 души; ФКНФ /  Такса 1109 лв., над 4,50 успех; Факултет по журналистика/ Такса 1109 лв., успех над 5, издържан приемен изпит; ФМИ / Такса 1594 лв., изпит по математика, успех над 5.

В интервю за „Труд” председателят на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Борислав Борисов изрази несъгласие с предложението академичната и финансовата власт да бъдат разделени в рамките на родните висши учебни заведения, информират от Икономическия университет в столицата. Според проф. Борисов, подобно разделение между общата политика на университета и финансите (може да) има (единствено) в частните висши училища. При тях собственикът управлява парите си чрез настоятелство, което определя и основната политика. В държавните висши училища това разделение предизвиква взаимно изключващи се ситуации. Например възниква въпросът кой ще е работодателят и кой ще сключва трудовите договори? Ако това е мениджърът, работата на ректора се обезсмисля напълно, защото той не може да направи никаква кадрова политика. Никой от ректорите не вижда смисъл да се изпраща финансов комисар в университет, при условие че има толкова държавни органи, които проверяват парите на висшите училища. Идеята за комисаря му напомня един неуспешен опит през 70-те години на социализма, когато главните счетоводители на предприятията ги назначаваше финансовото министерство. Но дори в онази централизирана система това се провалило.

Според българските ректори, това би било опит на държавата да им отнеме финансовата автономия и опит за подчинение на министерството. По думите на Борисов, в момента има класация на университетите по оценките, дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Извън нея има рейтингова система, изработена по поръчка на министерството, която е със сериозни недостатъци. Ректорите знаели много добре, кои професионални направления са най-качествени в отделните университети. На никого не му изглеждало особено логично "Право" да е най-добрата специалност в УНСС, а "Икономика" - в СУ. Системата обаче обявява точно това. Защо? Логиката показва, че тя е подчинена на нещо друго. Условно казано, в УНСС се обучават 10 000 икономисти, а в СУ - 1000. Обратното е за правото - там са 5000 прависти, а при нас 1000 прависти. Финансирането на висшите училища става на брой студенти. Ако трябвало да се припознаят като водещи професионалните направления по икономика на УНСС и по право на СУ излизало, че на 10 000 студенти трябва да се разпределят финанси за стимулиране по икономика и на 5000 по право. Но когато системата е обратна, този финансов стимул отива за 1000 души. Ректорите приемат да има диференциация по рейтинг между университетите, но 60 процента от него да е оценката на НАОА. А останалата да е на база рейтинг, чиито критерии са сравними. По всички въпроси за новия закон ректорите имали допирни точки с образователния министър Сергей Игнатов. Според проф. Борисов, също така тази година е била създадена „много порочна практика” във връзка с кандидатстудентската кампания. В момента всеки университет се стреми да приеме максимум студенти, защото всеки от тях му носи пари. Качеството обаче поради това значително пада. Предложението на ректорите е да се определи бюджет на университета, а конкретният прием да се решава от висшето училище при определен минимум и максимум, пише накрая в интервюто на Борислав Борисов в „Труд”.

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Горко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

• 
• 
• 
•