Излезе класацията на университетите в САЩ на „Нюзуик”, а в Англия се оплакват от лесни домашни.

Висшето образование в САЩ, заедно с това във Великобритания, се счита основателно за най-престижно в световен мащаб. Затова представлява особен интерес излязлата вчера класация на американските университети на списание „Нюзуик”, коментирана и от вестник „24 часа”. Принципът на която този рейтинг се основава е по-особен и оригинален, а именно за изданието е най-добър този ВУЗ, който отговаря най-пълноценно на натюрела и изискванията на, най-разнообразни като нагласа и виждания за живота, студенти (в конкретния случай типологично изведени в 25 отделни „вида”). За “Нюзуик” подобна класация е особено важна, защото от избора на висше учебно заведение зависи целият ти бъдещ живот, най-малкото в социален план и ако сбъркаш, можеш да останеш неудовлетворен от възможностите си, макар и с диплома в джоба.

Според американските журналисти, няма „добри университети по принцип”, а единствено такива, които са подходящи за един или друг вид студенти. Заради това списание “Нюзуик” изготви класация във вид на 25 отделни списъка с по 25 най-добри висши учебни заведения. За целите на проучването си изданието е използвало източници от рода на Националния център за статистика в областта на образованието, организацията “Колидж борд”, която осъществява връзката между предлагащите и търсещите висше образование в САЩ, данните на консултантската компания, която осъществява световноизвестната Шанхайска класация на университетите, Института за подкрепа на талантите, базата данни на изданието “Вашингтон монтли”, а в един от случаите - дори сп. "Плейбой", посочва „24 часа”.

По критерия, дали един университет ще се хареса на целеустремените, по отношение на кариерното си развитие млади хора, още от студентската скамейка, журналистите от “Нюзуик” са гледали, колко изявени икономисти, бизнесмени и т.н. са излъчили съответните американски висши училища. В случая те са базирали мнението си на класациите на сп. “Форчън” за най-бързо проспериращите и за най-могъщите компании и списъците на сп. “Форбс” на най-добрите малки компании, както и на най-богатите хора в САЩ. Тук първенец е Харвардският университет. От редиците му също така са излезли и най-много бъдещи политици, конгресмени, сенатори и т.н. Статистиката за Харвард е недвусмислена – 8 американски президенти, 12 сенатори и 21 членове на Камарата на представителите. Към тези впечатляващи цифри също така могат да се добавят и 11 главни изпълнителни директори на мултинационални компании, 62-ма милиардери и 8 глави на най-бързо развиващи се корпорации, пише още „24часа”.

По отношение на това, дали един университет ще се хареса на младите хора, които страстно искат да отдадат живота си в името на науката, “Нюзуик” основава рейтинга си на наградите, които студентите са вземали, както и на количеството на спечелените стипендии. По този начин оформилата се класация, лидер е “Йейл” с 219 носители на стипендия “Роудс”, 55 и 103-ма съответно на стипендиите “Труман” и “Маршал”, с 243-ма участници в програмата “Фулбрайт” (от 1993 г. насам), както и 59 стипендианти на “Гейтс-Кеймбридж” (от 2001 г.). По отношение на любим университет на младежите, искащи да се реализират в областта на изкуствата, критериите са различни. На преден план излиза дори фактор от типа на това, колко е артистична атмосферата в даден колеж, а не само колко учащи се са записали специалност, свързана с визуалните и изпълнителските изкуства. За журналистите е било важно по-скоро, къде има най-много студентски театри, музикални и танцови трупи, кинообщества, студентски вестници и т.н. В това отношение първенец е Калифорнийският университет по изкуствата. Това е повече от логично, заради специфичната му стопроцентова специализация, именно в тази сфера и засилената творческа активност на възпитаниците му, реализираща се основно в рамките на неговите кампуси.

От своя страна за „най-зелени университети” в САЩ (предпочитана дестинация за бъдещите еколози) са били избрани тези ВУЗ-ове, които имат най-голям принос в борбата срещу нежелателните ефекти от глобалното затопляне и екологичното движение като цяло. Първенец в класацията за любимо висше училище на изобретателите и младежите с иновационно мислене е “Станфорд” – лидерът в областта на новите технологии. Повече от 86 на сто от неговите възпитаници са си намерили през годините повече от добра работа в технологичния сектор, а 24 от студентите му са направили завидно име в Силициевата долина. Американските университети по отношение на такси и т.н. финансови параметри са разделени на две групи от  “Нюзуик”. В първата попадат тези, които залагат на ниските такси и са евтини, като при това отпускат нерядко и прилични стипендии. Втората категория, като че ли обаче е по-интересна. Тя е насочена към онези кандидат-студенти и семействата им, които разчитат на това, че макар, че за висше образование ще се бръкнат в определен момент по-надълбоко в джоба си, то това ще една оправдана и многократно възнаградена в бъдеще, инвестиция. В това отношение в САЩ на първо място се нарежда “Принстън”. Там образованието е скъпо, но престижът, името и качеството на обучението са все фактори, които после помагат повече от успешно на възпитаниците му да преумножават парите си и да правят шеметна кариера.

В САЩ не са малко и университетите, които залагат на различни граждански и социални каузи, постепенно превръщащи се в тяхна специална, лесно разпознаваема, марка. В категорията за „алтруизъм” на класацията на “Нюзуик” лидер е колежът “Роудс”. Там студентите са окуражавани да дават приноса си в полза на добруването на обществото. Те масово вземат участие в доброволчески програми, активисти са на Корпуса на мира и т.н. Това е идеалното място за младежите, които имат особена чувствителност към социалните несправедливости и проблеми на съвременния свят и искат да свършат нещо по-реално за нуждаещите се в Америка и в други страни. Отделна категория, пък според вкуса на “Нюзуик”, съставляват учащите се, които искат да бъдат от млади политически активни и да имат правото свободно да изразяват своите идеологически убеждения. В САЩ има университети, където дори по-леви или неформални идеи се котират равнопоставено и по достойнство, за сметка на други места, на които атмосферата е по-„патриархална”. Отделна категория са и тези ВУЗ-ове, които са за „по-разкрепостените духом”. Под това, обаче се разбира най-вече практикуването на опцията студентите сами да определят учебния план на висшето си образование, за сметка на загърбването на установените класически норми - традиционните четиригодишни програми и т.н. Други две категории на изданието са за „най-малко и най-много взискателни университети”. В едната група студентите могат да вземат диплома на цената на това да са по-натоварени през годината между изпитите, а в другата да имат повече свободно време и по-малко да бъдат „контролирани”, което да не означава, че ще попаднат непременно на място, на което ще „ги учат лошо”. Друг интересен критерий е „достъпност на преподавателите”. Това е важен фактор за онези студенти, които искат по време на обучението си да бъдат по-често подпомагани и напътствани, без да бъдат „мачкани” от дистанция от авторитети, имена и академична йерархия. Става дума и за младежи, които желаят да имат възможността да обсъждат вижданията си именно с хората, на които е поверено образованието им, което само по себе си може да бъде изключително стимулиращо (а и по никакъв начин не би навредило на процеса на обучение, а по-скоро - тъкмо напротив).

Спортът и грижите за здравето винаги са били нещо като мания за американците и заради това “Нюзуик” е отделил и специален раздел на „най-здравословните университети”. Става дума за тези висши училища, които развиват спортния потенциал на студентите си, осигуряват им участия в състезания, условия за тренировки, клубна принадлежност и т.н., като дори в някои случаи ги насочват и към професионалния спорт. Като цяло пет критерия са залегнали в основата на класацията за здравето като академичен приоритет. Това са сексуално здраве, нетърпимост към наркотиците, физическа активност, добра храна и медицински грижи, а за „най-жизнерадостните” ВУЗ-ове критериите са също пет - добра храна, добро настаняване, приветливи преподаватели, слънчеви дни и завършване без дългове. Изданието прави и далеч по-екзотични класации от типа на това, в кои висши училища студентите ще се радват на най-много слънчеви дни. Рейтингът на „най-красивите американски вузове” пък е съставен въз основа на комиплирани данни от класациите за „най-естетични кампуси” и за „най-атрактивни студенти” – момичета и момчета. Списъка на „най-купонджийските университети” убедено води Университетът Западна Вирджиния с впечатляващия актив от 37 нарушения на антинаркотичното  законодателство и цели 899 такива на Закона за употребата на алкохол. Университетът “Уеслейън” от своя страна води класацията за най-удачно академично място за флиртове и започване на връзки. За този пикантен рейтинг се е имало предвид съотношението на момчета и момичета, което благоприятства намирането на гадже, като съответно по този критерий предимство имат тези висши училища, в които броят на представителите на двата пола е горе-долу равен. Колежът “Сейнт Олаф” е водач на класацията за най-гастрономично висше учебно заведение. “Нюзуик” го е оценил по този начин, заради най-добрият баланс между качество и количество на храната и нейната цена. Висшите училища, които са най-толерантни към хомосексуалните пък оглавяват рейтинга за сексуална толерантност.

Висшето образование в Европа и изобщо зад граница е вероятно най-интригуващият финален акорд в класацията на “Нюзуик”. В този вид рейтинг (за най-подходящ и желан за американските студенти чуждестранен университет) уверено води настоящият световен номер едно, според последните проучвания – британският Кеймбридж. След него също традиционно и очаквано се нарежда другият динозавър на висшето образование в Англия – Оксфорд. Американските журналисти при посочването на тези два ВУЗ-а все пак са се ръководели предимно и от световните класации в жанра. Колежът за момичета “Маунт Холиоке" лидира пък в класацията за най-подходящ за чужденци американски университет. В челната петица също така по този показател са и мастодонти като “Йейл” и “Принстън”. Критериите, от които са се ръководели в избора си сътрудниците на “Нюзуик” в случая са - разнообразна среда, финансова помощ и услуги, позволяващи на чуждестранните студенти да се адаптират бързо, коментира накрая на материала си „24 часа”.

Публичното и медийно говорене за образованието във Великобритания през последните години минава през няколко основни теми – доминацията на британските висши училища в световен мащаб (заедно с тези от САЩ), повишаването на таксите за обучение в тях от 2012 година и не на последно място - кризата в сферата на средната и основната образователна дейност на Острова. Според последното интересно проучване в тази област в Обединеното кралство, цитирано от БГНЕС, например, във връзка с последното, се отбелязва, че английските ученици били недоволни от... лесните си домашни, което „по презумпция” би следвало да е мечтата едва ли не на почти всеки учащ се навсякъде по земното кълбо. Според въпросното изследване, обаче парадоксално или не, се оказва, че повече от половината от запитаните деца и юноши са били критично настроени към „взискателността и дълбочината на учебния материал”, както в основните, така и в средните училища. Тези ученици, освен всичко друго, също така признават, че изобщо не си дават особено „зор”, докато се подготвят вкъщи. Броят на тези подрастващи,  които твърдят, че не са затруднени грам от домашните си, през последните три години, се е увеличил рязко, сочат още резултатите от проучването. Последните за пореден път доказват, че във Великобритания има проблем в тази сфера и неслучайно напоследък Обединеното кралство започна да заема все по-долни позиции в класациите за международно образование и днес се сравнява с държави от рода на Словения. Изследването засили усещането за провал на гръмко провежданата образователна политика на миналия кабинет на лейбъристите в Лондон. Стремежите на тази партия (понастоящем в опозиция) за преследването на „все по-високи цели” в сектора са довели практически точно до обратното - срив на стандартите, въпреки ръста на субсидиите, които властта е наливала в тази сфера. Официалните статистически данни, например, сочат, че през 2000 година за образование британското правителство е отпуснало 35,8 милиарда паунда, докато през 2009 - 71 млрд., коментира още БГНЕС.

Традициите в сферата на висшето образование в САЩ са твърде често повече от устойчиви и непоклатими. По силата на подобни установености бившият американски министър на отбраната Робърт Гейтс бе избран за новия канцлер на колежа „Уйлям и Мария” в град Уйлямсбърг (щата Вирджиния). Това по същество е по-скоро церемониален пост, но същевременно е и безкрайно престижна позиция. В миналото той е бил заеман от известни личности от ранга на Маргарет Тачър, Хенри Кисинджър и др. Дори първият канцлер на колежа е бил не друг, а самият първи американски президент Джордж Вашингтон. Колежът „Уйлям и Мария” е бил създаден още през 1693 година и на практика е второто висше учебно заведение в Новия свят след основаният през месец ноември 1636 г. Харвардски университет. Той е бил наречен така на името на британските монарси, които през 17 век са станали негови официални покровители – Уйлям Трети Орански и кралица Мария Стюарт. Понастоящем колежът е един от най-съвременните изследователски и академични центрове в САЩ. Сред известните му випускници се нареждат множество видни политици, учени, културни дейци и т.н., както и трима американски президенти – Томас Джеферсън, Джеймс Мънро и Джон Тейлър. Самият му нов канцлер – Робърт Гейтс го е завършил през 1965 година. Съвсем скоро след дипломирането си той постъпва на работа в Централното разузнавателно управление, а след още четвърт век го оглавява. Днес вече 67-годишният Гейтс се завръща в своята Алма Матер, на мястото на настоящия му глава – бившия член на Върховния съд на САЩ – Сандра Дей О Конър. Робърт Гейтс е известен с това, че е първият политик оглавил Пентагона и по време на републиканска и при демократическа администрация. Тези дни самият Барак Обама официално го поздрави с новото му назначение на академичното поприще и му пожела „успех в работата с най-скъпоценния ресурс на страната – нейните млади хора”. Любопитен факт е, че Гейтс вече е бил на подобен пост в качеството си на президент на Тексаския университет A&M.

Още едно признание за достойнствата и влиянието на американското висше образование дойде тези дни от малко неочаквана посока – Иран, съобщава изданието „Columbia Spectator”. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад официално отправи покана за тържествен обяд към студенти от Колумбийския университет. На обяда са поканени 15 участници в Асоциацията и Съвета за международни отношения при Университета Колумбия (CIRCA) – организации, които представляват умален, академичен модел, копиращ дейността на ООН. Мероприятието трябва да се състои на 21 септември, в деня, в който започва новата сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации в Ню-Йорк. На обяда също така е бил поканен и ректорът на университета – Ли Болингър, независимо от това, че по време на визитата на иранския водач в неговия ВУЗ през 2007 година, той го нарече „дребнав и жесток диктатор”. Телевизия Fox News предаде тогава, че в отговор на това после Ахмадинеджад го е обвинил в оскърбление и неучтиво отношение към собствените му гости. Макар, че лично Болингър никога да не е одобрявал политиката на иранската политическа върхушка, през 2007 г. той покани президента на ислямската република да вземе участие в серия академични дебати в повереното му висше учебно заведение и съответно възпитаниците на Университета Колумбия да имат интересната възможност на живо да се сблъскат от първа ръка с различни и противоположни гледни точки. След речта на Махмуд Ахмадинеджад пред студентската и преподавателска аудитория тогава, в която той отрече Холокоста и обяви, че американците сами са си организирали 11 септември, ректора Ли Болингър понесе голяма вълна от критики. В момента поканените от иранския президент студенти не са дали още окончателен отговор на предложението му, но по думите на вицепрезидента на CIRCA, засега младите хора принципно „посрещат идеята с ентусиазъм”.

Висшето образование в Русия от няколко години насам се готви, след стартирането на проекта за изграждането на руската Силиконова долина – Сколково, да се превърне в световна величина, с която всички да се съобразяват. Днес стана известно, че Фондът „Сколково” вече е обявил конкурс за концепция за създаването на бъдещо едноименно учебно заведение. Въпросният фонд подготвя този проект съвместно с руското министерство на образованието и науката и компанията Microsoft, съобщи информационната агенция „БалтИнфо”. Целта на инициативата е да бъде създаден образователен модел, който впоследствие да послужи за прототип на нов вид руско училище, който в бъдеще да навлезе навсякъде масово в практиката. Планира се да бъде изградена интегрирана система на обучението, включваща в себе си няколко нива (ранно развитие, предучилищно и училищно) и няколко образователни форми – формална и неформална (извънурочна, семейна). Важна особеност на замисления модел е индивидуализирането на образователния процес се посочва в съобщението. В рамките на конкурса руските и западните специалисти ще могат да представят идеите си по горепосочения повод. Най-добрата концепция ще се превърне в основата на разработването и реализацията на проекта за създаването на нов тип училище в иновационния град Сколково. Още десет други концепции, които са получили одобрение, могат да бъдат използвани експериментално в различни райони на Руската федерация за създаване на подобен авангарден тип учебни заведения. Конкурсната комисия, която ще обяви победителите в конкурса през декември тази година, ще се състои от представители на фонда „Сколково”, руското образователно министерство и компанията Microsoft. Медиите в Русия напомнят, че иновационния център Сколково по замисъла си трябва да стане изпитателен полигон за една нова държавна икономическа политика. На специално предоставената от държавата територия в Подмосковието ще бъдат създадени особени условия за изследвания и разработване на нови важни за науката и прогреса като цяло изобретения, в това число в областта на енергоефективните технологии, ядрените, космическите, биомедицинските проучвания, високите компютърни технологии и т.н.

Две интересни новини дойдоха тези дни от средствата за масова информация в две бивши съветски републики, стремящи се да въвеждат нови, модерни и авангардни практики в собствените си образователни системи. Първата се отнася за идеята на просветния министър на Украйна Дмитрий Табачник да въведе физкултурата като всекидневен учебен предмет в украинските училища. Министърът изненадващо декларира пред местните медии: „Основна задача на нашето Министерство на образованието е да организира нещата така, че в съответствие с новите ни образователни стандарти, всеки ден в 1-11 клас в украинските училища да има задължителен урок по физическо възпитание”. Табачник също така пояснил, че смята, че ежедневните 45 минути физическо са задължителни за обучението на всеки един ученик, защото са важни за „развитието на двигателната активност”. Той още каза, че на физкултурата е погрешно да се гледа като на учебно натоварване, а по-скоро тя се явява отдих в рамките на всекидневната програма. Украинският просветен министър дори официално се обяви за това по този предмет да не се поставят оценки, за сметка на новото му привилегировано положение. Той обоснова идеята си и с това, че през последните години в родината му имаше няколко смъртни случая на ученици, които въпреки вродените си болести, са били карани да покриват нормативи за оценки, защото формално са нямали забрана да посещават часовете и са били амбицирани да са като всички останали техни съученици. В момента в украинските училища е забранено безконтролната употреба на всякакви видове бягане, с което да се пълнят часовете по физическа активност. Освен това нормативите за оценки по физкултура вече са нарочно занижени.

В Грузия пък стана ясно, че ще се изпълняват съвсем насериозно от новата учебна година декларираните по-рано намерения на правителството на президента Саакашвили за масово въвеждане на английския език в местните учебни заведения. От 15 септември в грузинските училища започват работа около 1500 преподаватели по английски, идващи от чужбина, съобщи телевизия „Рустави-2”. Всичко това се случва на фона на закриването на местни руски училища и на рязкото съкращаване на часовете по руски език като цяло. Програмата за масовото въвеждане на английския в Грузия се нарича „Учи и се учи с Грузия”. Още от миналата учебна година езикът на Шекспир бе въведен от първи клас и започна кампанията по привличането на чуждестранни англоезични специалисти и педагози. Грузинският образователен министър Дмитрий Шашкин този петък заяви пред журналистите, че оттогава в страната се е състояла истинска „лингвистична революция”. По думите му „всички ученици са получили възможност да се обучават на езика от тези, които го ползват като роден, а грузинските педагози са могли да подобрят знанията си”. От новата учебна година към Грузия се очаква да заприиждат също така от чужбина и преподаватели по италиански, френски и немски език.

В Англия правят първия университет по футболни финанси в Европа, пише в своя дописка „7 дни спорт”. В съвременните условия на модерния, забързан, стремително развиващ се, глобален свят футболът освен игра става все повече успешен или не дотам – бизнес. Заради това гладът за тясно специализирани кадри, които да въртят счетоводството и финансите на клубовете напоследък изобщо не е малък. Вече не е достатъчно да си само добър футболен експерт или единствено отличен икономист по принцип, за да се справяш в сложната ситуация с пазара на най-популярната игра в световен мащаб. Според специалистите, не е преувеличено да се твърди, че е настъпило времето, когато уменията на отборите да правят бизнес и познанията им по маркетинг и икономика ще бъдат определящи за бъдещето им. Първият Университет по футболни финанси в Европа бе тържествено открит на 1 септември в английския град Барнли. Като за начало засега той обучава двеста студенти, като в него работят около 150 души преподавателски и административен персонал. Барнли е традиционно футболен град – локалният едноименен тим е двукратен шампион на страната и носител на ФА Къп и има славна история – през 1888 година той е бил сред 12-те основатели на Футболната лига, най-старото футболно първенство в света. Президентът на клуба (който на практика е инициатор за новата британска академична авантюра) Пол Флетчър коментира по следния начин ситуацията пред журналистите: „Идеята е фантастична. Ние сме малък клуб и сме доказали, че управляваме тима отговорно, макар и с малък бюджет. Ако успеем с новия университет, ще е наистина прекрасно. Образованието е сериозен бизнес, който може да донесе приходи на клуба. Тук ще идват хора от цял свят, за да се научат как се ръководи този спорт в Англия. Все пак тук се играе най-добрият футбол в света. Интересът към курсовете е голям. Има запитвания от Нигерия, Сингапур и Австралия, както и от чужди клубове, които искат да разберат как се случват нещата тук. Същото се отнася и за местната община. Заедно с университета в Ланкашър, тя привлече инвестиции от 84 млн. паунда. Затова през 2013 година Бърнли трябва да има железопътна връзка с Манчестър и да раздвижи позаспалия си бизнес.”

Новото висше училище предлага засега интересни специалности от рода на Футболен бизнес и финанси, Футболен бизнес и маркетинг и Футболен бизнес и медии и т.н. Идеята е, че студентите му трябва да излязат от него специалисти по финанси, връзки с обществеността и маркетинг, като същевременно са напълно наясно с тънкостите на древната игра. Изпълнителният директор на новия университет Филип Уилсън каза пред медиите на Острова следното: „Футболът е повече от игра. Извън терена трябва да работиш с медиите и да се занимаваш с маркетинг, с доставчици, логистика, бизнес и финанси. Целта ни е завършилите при нас да излизат с умения, които да приложат във футболен клуб както на Марс, така и в Германия.” След три години се очаква в Европа да се появят първите завършили бакалаври по футболни финанси на нашия континент и тогава вече ще се види, дали идеята е оправдала високите очаквания и цели на ентусиастите от Барнли, завършва коментара си „7 дни спорт”.

И накрая една доста любопитна новина, засягаща глобално процесите на повсеместно дигитализиране в последно време на висшето образование в чужбина. Днес BBC съобщи, че автори на книги от Великобритания, Канада и Австралия са решили да съдят няколко университета от САЩ, за това, че трудовете им са включени, според тях неправомерно, в електронните библиотеки на тези висши училища. Според тези писатели, цифровите хранилища за книги на тези ВУЗ-ове са извън закона. Нещо повече – въпросните висши училища са обвинени за това, че са взели участие в най-голямото нарушение на авторски права в цялата досегашна история, защото творенията им са били дигитализирани без позволение. Компанията Google е източникът на цифровите копия в електронните библиотеки на набедените за нарушители университети. Този информационен гигант разполага на практика с няколко милиона сканирани книги в своята база данни. Неговото отроче Google Books понастоящем се съди с най-различни издателства и пишещи хора по света именно за нарушени авторски права. Основен прицел на новата съдебна атака е HathiTrust - цифровото хранилище на Мичиганския университет, което е създадено с идеята да улесни достъпа на преподавателските кадри и възпитаниците си до заглавия, които са неоткриваеми по книжните магазини. Университетите Корнел, Индиана, Уисконсинският и Калифорнийският университет ще правят компания на Мичиган на подсъдимата скамейка. Според подателите на съдебния иск това, че тези книги са „изоставени” от гледна точка на книгоразпространението, съвсем не означава, че различни висши училища или Google могат свободно да се разпореждат с авторските права на създателите им, посочва още в анализа си BBC.

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Горко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

• 
• 
• 
•