Обучението и животът на българските студенти в чужбина
12.10.2011
На 21-23 октомври в НДК ще се проведе поредното издание на най-успешното изложение за висше и средно обучение в чужбина „Образование без граници”, което вече традиционно се организира у нас за пети път. Засиленият интерес към него и фактът, че през последното десетилетие броят на българските студенти в различни държави по света значително се е увеличил, дават основания за твърдението, че родните младежи намират начин да се справят с трудностите, предизвикателствата и проблемите, които евентуално би поставил пред тях животът за няколко или повече години зад граница, далеч от България. Висококачественото висше образование, предлагано от европейските и световни университети и професионалните и социални перспективи, които носи то със себе си (включително възможността за емиграция, международна кариера или трайно настаняване в страните, в които студентите учат и търсят щастие) са тази заветна цел, която кара десетки хиляди наши млади сънародници ежегодно да изпробват късмета и качествата на характера си да се справят в различни ситуации в чужбина. Само за последната учебна година, според статистическите данни, в първи курс в различни висшите училища зад граница са тръгнали - във Великобритания около 2300 млади българи, в Нидерландия – 350, в Дания – 250 и т.н., а 60 на сто от студентите учещи в момента в Германия декларират желание да останат да работят и се реализират в страната на Шилер и Гьоте.
Един от първите комплексни проблеми, с които могат да се сблъскат учащите се в чужбина, е адаптацията им към условията за живот и обучение в конкретната държава. Това включва, например, езиковата бариера, която е особено характерна за страни, в които нашите младежи са записани в англоезични програми за висше образование, но където езикът на Шекспир не е официален и роден (примерно Нидерландия). Обикновено в развитите европейски държави населението достатъчно добре знае английски, но все пак съществуват ниши на ежедневно общуване, заради които все пак е от голяма полза да бъде научен донякъде и местния език, което улеснява изключително много бита. Не всички езици обаче са лесни и се научават „между другото”, например, скандинавските, холандският и т.н. Тук идват на помощ обаче често организираните езикови курсове в различните университети, които са едно отлично решение на проблема, стига родните студенти да имат време и желание да им посветят необходимите за целта усилия и внимание.
Като цяло, особено през адаптивния период за учащите се младежи през първата година, им помагат доста да решават своите евентуални затруднения, специализираните структури и отдели в конкретните университети, където те учат. Освен това, в редица западни висши училища политиката е към всеки един чуждестранен студент да бъде прикрепен отговорник, който да следи за разрешаването на неговите битови, образователни и т.н. проблеми по време на цялото му следване – от хипотетични недоразумения с преподавателите и осигуряване на консултации със същите до намиране на квартира, записване на спорт и много други най-различни неща. Успоредно с това, обикновено преподавателският състав в университетите зад граница се отнася с необходимото разбиране към студентите от чужбина и проявява към тях необходимата доза търпение, толерантност и добронамереност в името на общата им образователна и академична работа.
По принцип в различните страни, в които нашите младежи учат, последните могат да се сблъскат с най-различни предизвикателства, обусловени от конкретните условия за живот и обучение, предлагани в тях. По отношение, например, на намирането на работа повечето западни университети имат кариерни и консултантски центрове, оказващи в пълнота необходимото съдействие по този въпрос, както и относно задължителните или факултативни студентски стажове. Условията обаче във всяка отделна страна са различни. Във Великобритания, примерно, е нужна половин година, за да се изкара разрешително за работа и съответно студентите да използват правото си на труд легално. Въпросният документ се издава от специализирана британска агенция, занимаваща се с проблемите на чужденците. Като се преодолее това препятствие, работа в Англия и в цялото Обединено кралство за учащите се има много и всякаква и намирането на подобна изобщо не е трудно.
По отношение на застраховките и здравното осигуряване, българските студенти като граждани на страна-членка на Европейския съюз, почти навсякъде на стария континент са улеснени. Във Великобритания, щом учиш във висше учебно заведение и си от държава от ЕС, си застрахован автоматично, като здравното осигуряване ти излиза безплатно и е общодостъпно, ако се запишеш при местен личен лекар, за да се водиш по документи като бройка на отчет.
Обикновено западните висши учебни заведения правят всичко възможно да улеснят максимално възпитаниците, си по отношение на образователния процес и в техните кампуси има добре уредени и доста богати читални и библиотеки, постоянен безжичен интернет и т.н. удобства. Най-често библиотечните ресурси на университетите в чужбина в немалка степен са дигитализирани. Успоредно с достъпа до богатите електронни библиотеки на съответния чуждестранен ВУЗ, студентите нерядко имат възможността да ползват свободно теченията на престижни и редки за България западни специализирани научни издания, което е голямо преимущество в пряката им академична работа.
Квартирният въпрос в чужбина също търпи много и различни решения. Ако студентите не могат да си позволят излизането на свободен наем (нерядко университетите имат договорености с местни квартирни бюра за осигуряване на преференциални цени за възпитаниците им или дори идентични споразумения с хотели, хостели и т.н.), то повечето висши училища зад граница разполагат с добре поддържани общежития и то редом до самите учебни сгради, на територията на един и същи модерно оборудван и съвременно устроен като инфраструктура кампус. Относно битовите разходи, разбира се, във всяка една страна положението е различно, но съществува тенденцията редица компании и магазини на Запад да имат фирмена политика за правене на отстъпки на студенти, като последното се удостоверява с представяне на студентска карта. Същото се отнася и за множество онлайн-портали, сайтове за електронна търговия и други подобни виртуални места в мрежата. Но дори и без специални студентски преференции, магазините в Западна Европа и Америка често правят промоции и сезонни разпродажби или издават т.нар. Memebership Card, която осигурява на притежателя си 40-50 на сто намаление при покупки, а ресторантите и заведенията за бързо хранене, клубовете, баровете и т.н. също често пускат специални оферти и менюта на намалени цени с рекламна цел. Студентите, особено от страни като България, разбира се, е добре да са наясно с тези неща и да се ориентират бързо за наличието на подобни „евтини или изгодни места” в дадения университетски град, за да могат да намаляват, доколкото това е възможно, включително с помощта на едно премерено и разумно харчене, конкретните си битови месечни разходи.
Здравословният начин на живот и спортната активност на студентите са много по-добре организирани в чужбина, отколкото в България. Повечето западни университети и колежи имат най-разнообразни съоръжения на територията на кампусите си – от фитнес зали и плувни басейни до тенис кортове и баскетболни, волейболни и футболни игрища. ВУЗ-овете в чужбина също така като цяло доста по-често от нашите организират и различни спортни съревнования с участието на техните възпитаници. Освен това нерядко сключват договори с местни организации за спорт и физическа активност, въз основа на които студентите ползват безплатно или на преференциални клубни цени материалната им база. Западните колежи и университети организират често пътувания и екскурзии, с което се грижат учащите се да не бъдат обездвижени по време на учебната година, като същевременно младежите обогатяват значително общата си култура с откриването на нови и непознати за тях съседни страни и градове. Храненето в повечето висши училища зад граница е подчертано здравословно, като има отделни менюта – месно и вегетарианско, защото в Америка и Западна Европа, освен че рестрикциите за тютюнопушене са много по-строги (и се спазват в доста по-голяма степен, отколкото у нас) има значително по-голям брой вегетарианци, особено сред младите хора.
Висшето образование в западните университети през последните години придобива все по-практическа насоченост. Ученето на високата и понякога „по-суха” академична теория в тях все по-често се успоредява с карането на стажове в различни фирми и компании (където учебният план по съответната дисциплина позволява), на практики и т.н. Всичко това е един допълнителен шанс и за българските студенти в чужбина да бъдат забелязани от бъдещите си работодатели още по време на своето следване или на базата на натрупания предварителен опит, след завършване да си намерят по-бързо и безпрепятствено хубава работа в страната, в която са се обучавали или в друга подобна на нея.
Както вече посочихме, интересът на българските кандидат-студенти и техните родители към условията за следване в чуждестранни университети през последно време е особено голям, традиционен и последователен. В отговор на него, между 21 и 23 октомври в Националния дворец на културата в София ще се проведе петото издание на най-успешното международно изложение за висше обучение у нас – „Образование без граници”. Тази година форумът се осъществява и с подкрепата на Европейския съюз и ЮНЕСКО. В рамките на изложението най-новите си интересни, атрактивни и полезни оферти към българските студенти и ученици и техните семейства ще отправят престижни и завоювали си международно име и признание висши училища от страни като Великобритания, САЩ, Дания, Испания, Холандия, Белгия, Канада, Австрия, Финландия, Естония, Япония, Гърция, Хърватия и т.н. Входът за посетители на дългоочакваното, превърнало се вече в традиция, събитие е свободен, след направена онлайн – регистрация на адрес: http://www.edu-fair.eu или на място по време на самия форум.
За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:
РОДИНА - България,
гр. София 1000
ул. "Ген. Й. Горко" 74, ет. 1
Телефони: +359 2 988 86 04
+359 887 099 730
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
РОДИНА – България,
гр. Варна 9000,
ул. Любен Каравелов № 6
Телефони: 07001 84 48
0885 31 24 60
Факс: +3592 950 25 11
E-mail:[email protected]
|
© Проект на Бери груп България
