Германия, студенти, стачка, демострации, образование, реформи

Свържете се с нас

0-700-1-84-48 _{* на цената на един импулс от цялата страна}

e-mail: [email protected]

За ученици

Начало / Последни новини

Стачка в германските университети

18.11.2009 Вчера, 17 ноември вълната от студентски протести в Германия достигна своята кулминация, като различни форми на демонстрации и акции на недоволство, се проведоха в около 50 града. По улиците излязоха хиляди обучаващи се в немските ВУЗ-ове, а масовите прояви бяха подкрепени и от много ученици. Цялата тази протестна кампания се провежда, в отговор на заявената от правителството програма, за развитие на образованието. „Развитие, образование, сплотеност” е девизът на новите управляващи в Германия и самият факт, че думата „образование” е включена в техния основен лозунг, свидетелства за важността на този сектор за либералите и консерваторите, дошли на власт след последните избори за Бундестага. 124-те страници на програмата за образованието, приета от правителството, започват така: „Образованието е условие за външна и вътрешна свобода на човека. То развива духовната самостоятелност и формира система от ценности. Образованието и науката са основа на прогреса в икономиката и политиката.” Тези малко общи думи са подкрепени и с конкретни намерения. Управляващата коалиция планира да увеличи разходите за образователния сектор в Германия, на десет процента от брутния вътрешен продукт. Само федералното министерство на науката и образованието ще отпусне, до 2013 г., 12 милиарда евро. Освен това, правителството иска да привлече за финансиране на образователната система частния капитал и министерството на германските провинции. Така събраните средства, се планира да отидат, включително за изплащане на стипендии, в размер на 300 евро на месец, на десет процента от най-добрите студенти в немските университети, независимо от доходите на самите учащи се и техните родители. Лявата германска опозиция вече разкритикува тази форма на социална политика. Съпредседателят на Зелената партия Джем Оздемир нарече въвеждането на такъв тип стипендии „спирачка за образователната реформа”. В интервю за Дойче Веле той каза: „Десет процента от най-добрите не означава десет процента от най-нуждаещите се. Либералите разсъждават на принципа: който и без това има, да му дадем още повече. Идващите от семействата на интелигенцията, по правило, по-лесно попадат в университетите и се учат добре, на всичкото отгоре ще им дават и стипендии.” Оздемир призова да се оказва финансова помощ не на най-добрите, а на най-нуждаещите се, например, на децата на емигрантите и работниците. Друга опозиционна сила – социал-демократите, пък упреква либералите и консерваторите в обслужване на интересите на собствената им клиентела. На сайта на ляво-центристката партия, по отношение на намеренията им, относно образованието пише, пише: „Много красиви думи и малко конкретика, а тези конкретни стъпки, които се предлагат, само способстват за социалното разслоение на обществото.” Самите студенти реагираха на намеренията на правителството с протести. От началото на ноември в повече от 20 университета те окупираха аудитории. Например, в актовата зала на Есенския университет, студентите си взеха спални чували и джобни фенерчета и организираха с общи пари „полева кухня”. Те заявяват, че няма да напуснат аудиторията, докато исканията им не бъдат чути. Михаел, студент от педагогическия факултет сопделя: „ Трябва да се отмени заплащането за обучението ни, както и задължителното посещаване на всички предмети. Ние сме възрастни хора и сами можем да решаваме, да ходим ли на лекциите или не.” Студентът от факултета по икономика Петер протестира не против заплащането на образованието, а срещу това, как се изразходват така събраните средства: „Правителството обещава пари. Това е хубаво, но недостатъчно. Трябва правилно да се изразходват тези средства и с тях да се привличат в университетите повече преподаватели”, казва второкурсникът. Друга причина за студентското недоволство е системата на бакалаврите и магистрите, към която след старта на Болонската образователна реформа, премина мнозинството от немските ВУЗ-ове. Свикналите със свобода при избора на предметите и организацията на учебния план, студенти са недоволни от строгия график и липсата на „прозорци” в програмите, които могат да се използват за занятия по интереси или за провеждане на семестъра в чужбина. Инна, студентка по педагогика казва: „ Против новата образователна система са настроени не само студентите, но и много от преподавателите. Надяваме се, че нашата специалност в Есен, ще бъде запазена в досегашния си вид, а няма да се преустрои в програми за бакалаври и магистри.” Във федералното министерство на науката и образованието вдигат рамене, защото ангажиментите на Германия, относно Болонския процес в страните от ЕС, трябва да се спазват. От друга страна, образователният министър Анет Шаван заяви, че бакалавърските програми трябва да се реформират и да станат по-гъвкави и че управляващите усилено работят над този проблем. Немските студенти, обаче не вярват на обещания и не искат да чакат, а стачкуват, желаейки конкретни и бързи, осезаеми промени „тук и сега”. Един от лозунгите на масовите демонстрации от 17 ноември беше: „Тук сме, за да отстояваме правата си! Няма да позволим, да ни отнемат образованието!”