Технически университет, Технически университет Берлин, университет Берлин, директор на института, в Технически университет, Института по семиотика, изнесе публична лекция, публична лекция, професор по

Свържете се с нас

0-700-1-84-48 _{* на цената на един импулс от цялата страна}

e-mail: [email protected]

За ученици

Начало / Последни новини

Професор д-р Роланд Познер изнесе лекция и представи своя изложба във Велико Търново

18.04.2010 Във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” доктор Роланд Познер, професор по лингвистика и семиотика, и директор на Института по семиотика в Технически университет, Берлин, изнесе публична лекция и представи своя самостоятелна изложба. Познер е професор по лингвистика и семиотика и директор на института по семиотика в Технически университет, Берлин. Той е един от основателите на международната семиотична асоциация и неин дългогодишен президент, а от 2006 г. е неин почетен президент. Проф. Познер е гост-професор в университетите в Хамбург, Монреал и Торонто, професор в многобройни семиотични школи и почетен член на холандската Научна академия. Успоредно с научната си дейност, Роланд Познер реализира редица проекти в областта на фотографията. Настоящата изложба е свързана с професурата му в международния институт за изучаване на метрополиите (Технически университет Берлин и Колумбия университет, Ню Йорк). Публичната му лекция бе на тема „Семиотиката като теоретична основа на хуманитарните науки”. Тя се спря на важни интердисциплинарни проблематични кръгове. Във всички култури по света трябва израстващите поколения да бъдат подготвяни за живота в средата, в която са родени. Това става чрез обучение за интегриране в социалните институции, обучение за употребата на наличните приложни инструменти (артефакти, уреди, машини и обучение за овладяване на валидните знакови системи. Това, което в този процес се научава, може да се определи като “социални компетенции” (свързани с институциите), “цивилизационни компетенции” (по отношение на артефактите) и “ментални компетенции” (свързани със знаковите системи). Познанията и способностите, които са необходими за това, днес в европейските култури се препoдават обикновено в училищата и университетите и съответните академични дисциплини, са известни от столетия като “хуманитарни науки” (английски: “humanities”). Ако се проследи исторически тяхната основна характеристика, се вижда, че те и техните културни изразни форми изследват човешкия дух и не се опитват да обяснят, а преди всичко да разберат, как всяка култура функционира. Това изследване съпоставя горната концепция с другите значими концепции на хуманитаристичните практики, които са създадени в развитието на европейската история. Показва се, че всички тези концепции са били мотивирани от стремежа теоретично да обхванат нововъведените видове знаци и знакови процеси. Този извод потвърждава тезата, че семиотиката (науката за знаците и знаковите процеси) е способна да предостави теоретичната основа за всички съществуващи хуманитаристични практики, теоретически да подкрепи новите постановки на хуманитарните науки и да определя ролята на хуманитаристиката в културата, както и нейната възпитателна и образователна стойност за израстващите поколения. Изложбата на професор Роланд Познер се наричаше „Градът като огледална зала”.До края на ХIХ век метрoполните градове се характеризират и идентифицират чрез своите емблематични сгради (кметството, катедралата, операта, фонтаните, гарите), чиито типизирани фасади са основен изглед за възприемане и запомняне. Движението в градското пространство и създаването на изображения са две напълно отделени действия. През ХХ век това се променя основно. Появява се един нов изобразителен медиум, съставен от хиляди знаконосители, които постоянно се движат из града: а именно автомобилите. Днешната лека кола има каросерия от метал, хром и стъкло, която обгражда затъмненото вътрешно пространство. Всички тези елементи функционират като огледала, които по специфичен начин отразяват урбанистичната среда, в която колите се движат. Колите са “обърнати навън” огледални кабинети и градовете са превърнати в огромни огледални зали. Снопове от многоцветни лъчи изливат върху пешеходеца на кръстовището накъсани изображения на неговото обкръжение. Когато колоната от коли преминава с бърза скорост, впечатлението е сравнимо със стробоскопичния ефект на дискотечната сфера. Огледалните изображения върху каросериите на колите деконструират града като цяло и неговите емблематични знаци. В рамките на изложбата, снимки от Велико Търново, Берлин и Ню Йорк показаха как “мобилните огледални кабинети” изобразяват ежедневно изненадващи и нови изгледи на едни и същи фасади.